Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция „Миграция” – МВР подадена чрез процесуален представител срещу решение № 805 от 13.02.2017 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 7654/2016 г.
С обжалваното решение съдът е отменил изричен отказ на заместник директора на Дирекция „Миграция” – МВР – София, обективиран в писмо УРИ 536400-5404/14.03.2016 г., изпратил е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молба на Б. С. С. вх. № 489702-452/26.02.2016 г. и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба тъй като обжалваното писмо има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт. На следващо място се сочи, че г-н С. е освободен от българско гражданство, но на последния е издаден временен паспорт от Консулската служба на Р. Б в К., с който е влязъл на територията на България. Влизането с временен паспорт не прави г-н С. лице без гражданство, тъй като този документ не се издава на лице без гражданство, а на български граждани. В тази връзка е и чл. 39, ал. 1, т. 1, б. „а” и „б” от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), който посочва основанията за издаване на временен паспорт на български гражданин. Погрешно е заключението на съда, че административният орган е допуснал процесуални нарушения като не е събрал доказателства има ли и какви са непреодолимите причини, поради които жалбоподателят не може да поднови документа си за пътуване. Настоящият случай не попада и в хипотезата на чл. 28 от Конвенцията за статута на лица...