Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директора на Д"ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение №20 от 22.4.2009г., постановено по адм. дело №2610 по описа за 2008 година на Административен съд-София град, с която е отменен РА №20002622 от 27.12.2007г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №490 от 25.3.2008г. на директора на Д"ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на данъчен кредит на ЕТ "И. С.-С. Б.",-гр. С. за данъчни периоди на м. 12.2004г., м. 11.2005г. и м. 12.2005г. в размер на 8283, 80 лв. със съответните лихви. Твърди, че са налице касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК за отмяна. Развива подробни доводи в допълнението към касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение в тази му част, да се остави в сила РА и да се присъди юристконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "И. С.-С. Б.", чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна, решението на съда - правилно и следва да бъде оставено в сила.

2. Втората е подадена от ЕТ "И. С.-С. Б.", чрез процесуалния представител срещу

частта от съдебно решение №20 от 22.4.2009г., постановено по адм. дело №2610 по описа за 2008 година на Административен съд-София град, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА №20002622 от 27.12.2007г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №490 от 25.3.2008г. на директора на Д"ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП, в часттаза отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 1, 2,3, 8,9, 10, 11 и 12 на 2004...