Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Д. Р. по административно дело № 11327 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. от гр. Банско, [ЕГН], срещу Решение № 1427 от 30.07.2021 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 392/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р-22000120003014-091-001/01.12.2020 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 250 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността й за задължения за ДДС на „С. Т. ЕООД - гр. Казанлък, [ЕИК], за периода 01.03.2015 г.30.04.2015 г. в общ размер 15 465,29 лв. и лихви в общ размер 8 811,20 лв. и С. Д. е осъдена да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП сумата от 972,76 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 209, т. 2 от АПК и неправилно на основание чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по повдигнатите пред него въпроси. Съдът преповторил констатациите на административния орган и не се произнесъл по възраженията на задълженото лице. Касаторът твърди, че съдът обосновал изводите си на обстоятелства, които приел за безспорни между страните, макар да са били изрично оспорени от жалбоподателката, по-специално нейното качество на управител. Посочва, че за периода март и април 2015 г., дружеството „С. Т. ООД е имало трима управителя и трима съдружници С. Д., Ц. Д. и С. В., всеки от които е действал заедно и поотделно с останалите двама, поради което първоинстанционният съд необосновано приел, че Димова следва да носи цялата лична отговорност като физическо лице за задължения на „С. Т. ЕООД. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния и процесуалния закон, се дезинтересирал напълно от факта, че данъчната администрация е приложила разпоредба, която не е била в сила към датата на настъпване на фактите. В нарушение на служебното начало съдът е определил приложимата редакция на чл. 19 от ДОПК, без да анализира защо администрацията прилага друга. Според касатора по делото не е изяснено към коя дата дружеството не разполага с имущество, защото към момента, в който Димова е била управител, „С. Т. ООД е било в изключително добро икономическо състояние. Твърди, че всички финансови затруднения на дружеството са настъпили в периода на управление на новия управител и собственик на дружествените дялове, който е имал всички възможности да погаси задълженията на „С. Т. ЕООД с дружествените средства. По време на ревизията е представен приемо-предавателен протокол от 15.05.2015 г., от който е видно, че всички дружествени документи, в това число и цялата касова наличност, са предадени от тримата съдружници на новия едноличен собственик на капитала. Приходната администрация не посочвала какво точно е противоправното поведение на Димова. Съдът неправилно приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и в първоинстанционното решение за пръв път определил поведението на ревизираното лице като скрито разпределение на печалба. Претендира отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като обсъди твърденията на страните и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е реализирана отговорността на С. Д. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасени публични задължения на „С. Т. ЕООД за данък върху добавената стойност за периода 01.03.2015 г.30.04.2015 г. в общ размер 15 465,29 лв. и лихви в общ размер 8 811,20 лв.

Задълженията на „С. Т. ЕООД са установени по основание и размер по реда на чл. 105 от ДОПК въз основа на данните от справките-декларации и дневниците за продажби, според които за ревизирания период 01.03.2015 г.30.04.2015 г. дружеството е реализирало продажби с данъчна основа за облагане с ДДС 72 273,06 лв. за месец март 2015 г. и 35 556,32 лв. за месец април 2015 г., или общо 107 829,38 лв., за които е начислен ДДС в размер на 21 917,87 лв.

Жалбоподателката е един от тримата управители и съдружници в „С. Т. ООД, заедно със С. В. и Ц. Д. (при 33,33 % участие на всеки един). Вписана е като управител в Търговския регистър от 17.11.2014 г. и е действала като управител заедно и поотделно с останалите през ревизираните периоди март 2015 г. април 2015 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 04.02.2015 г. и дерегистрирано на 03.12.2015 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.

С договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „С. Т. ООД на 15.05.2015 г. тримата съдружници продават дяловете си на Н. Р., вследствие от което дружеството става еднолично ООД. Към договора е представен приемо-предавателен протокол от 15.05.2015 г., с който управителите на „С. Т. ООД до 15.05.2015 г. предават на новия едноличен собственик на капитала и управител Н. Р. „всички, находящи се у тях документи, свързани с дружествените работи, в това число всички счетоводни книги, счетоводни баланси, хронологични регистри, отчети, касови наличности, активи, ведомости, досиета, база данни, първични и вторични счетоводни документи, договори и пр. документи, изброени примерно и неизчерпателно...“ и изрично изброените документи по т. 115. По делото не е било спорно, че по счетоводни данни към датата на прехвърляне на дружествените дялове дружеството е разполагало с парични средства, надхвърлящи по размер задълженията за ДДС за месеците март и април 2015 г. Установено е, че срещу „С. Т. ЕООД е образувано изпълнително дело № 24150004193/2015 г. за публични вземания на дружеството, включително за ДДС в размер на 15 465,29 лв. и лихви към 12.11.2020 г. в размер на 8 729,57 лв.

Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в приложимата за случая редакция, за ангажиране на отговорността на Димова в качеството й на управител на „С. Т. ООД.

С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, като приема, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК (ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) за ангажиране отговорността на Димова като управител на „С. Т. ООД за задълженията на дружеството. Съдът е приел, че задълженията са възникнали в период, през който жалбоподателката е била управител на дружеството – 01.03.2015 г.30.04.2015 г. Съдът споделя извода на органите по приходите, че от косвените доказателства в ревизионното производство е установено разпореждане с парични средства и недобросъвестност на Димова. Според съда касовата наличност към 15.05.2015 г. е била скрито разпределена между управителите на дружеството с цел лишаване на дружеството от имущество и осуетяване събирането на публичните задължения за месеците март и април 2015 г. Счита, че липсват доказателства за предаване на касовата наличност при прехвърляне на дружествените дялове на 15.05.2015 г. на трето лице, поради което приходните органи правилно са приели, че наличните към 15.05.2015 г. парични суми не са разходвани за осъществяваната от „С. Т. ЕООД дейност. Съдът приема, че в случая е налице и причинно-следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството за ДДС за периода мартмесец април 2015 г. и поведението на управителя С. Д.. Посочва, че отчуждаването на дружествените дялове е извършено, за да се осуети събиране на публичните задължения, в резултат от което управителят носи отговорност за несъбраните задължения.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението за недопустимост на съдебното решение поради необсъждане на поставените пред съда правни въпроси. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. Такива обстоятелства не се установяват, съдът се е произнесъл по допустима жалба, насочена срещу подлежащ на обжалване акт в отсъствие на пречките по чл. 156, ал. 2 и 3 от ДОПК. Не са налице и другите хипотези на недопустимост.

Настоящият състав не споделя изводите на административния съд, че са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Към момента на настъпване на фактите, за които органите по приходите считат, че осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК – 15.05.2015 г. – датата на прехвърляне на дружествените дялове на жалбоподателката и предаване на счетоводните документи и наличностите – е действала редакцията на чл. 19 от ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.), ал. 2 от който гласи: „Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“

Очертаните от разпоредбата предпоставки за реализиране на отговорността на управителя предполагат той недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло, вследствие от което да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите.

В случая, независимо от обстоятелството, че дружеството е имало трима управители, безспорно е установено, че жалбоподателката е една от тях, поради което може да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Не е доказано обаче недобросъвестното извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на дружеството, включително предприятието, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тези действия трябва освен това да са довели до намаление на имуществото на задълженото лице, вследствие от което да не са погасени публичните задължения.

По делото е установено безспорно, че задълженията на дружеството са за периоди март април 2015 г. Димова се е разпоредила с дружествените си дялове на 15.05.2015 г. Към тази дата по счетоводни данни дружеството е притежавало парични средства в достатъчен размер за покриване на публичните задължения. От представения приемо-предавателен протокол от 15.05.2015 г. следва, че всички дружествени документи, в това число и цялата касова наличност са предадени от тримата съдружници на новия едноличен собственик на капитала. Разпореждането с дружествените дялове обаче не може да се приравни на плащане от имуществото на дружеството или отчуждаване на имущество на дружеството, доколкото дружествените дялове са собственост на физическото лице. Предаването на документи и касови наличности на новия собственик и управител като материално отговорно лице също само по себе си не може да се счита за плащане от имуществото на дружеството или отчуждаване на негово имущество. Органите по приходите не са доказали конкретни недобросъвестни действия на Димова, довели до невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения. Обосновали са изводите си на счетоводните отчети на дружеството, според които дружеството има разчети с подотчетни лица в размер на 296 100 лева, за събирането на които ревизираното лице не предприело действия, както и че не е погасило публичните задължения с наличните парични средства в размер на 66 914,06 лева. Не е доказано обаче, че Димова се е разпоредила с вземанията от подотчетните лица или с паричните средства по начин, водещ до плащане от имуществото или отчуждаване на имущество на дружеството. Не е доказано и скрито разпределение на касовата наличност между управителите, както приема административният съд. Напротив, органите по приходите са констатирали достатъчна касова наличност към датата на прехвърляне на дружествените дялове, с която дружеството е можело да удовлетвори задълженията си. Предвид това настоящият състав счита, че в случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е осъществен и отговорността на Димова е ангажирана незаконосъобразно. Това налага отмяна на решението на административния съд и отмяна на ревизионния акт.

При този изход на делото на задълженото лице следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер 4 704,21 лв. (държавна такса пред административния съд в размер на 10 лв., държавна такса пред касационна инстанция в размер на 194,21 лв., адвокатски хонорар пред административен съд 2 000 лв. и адвокатски хонорар пред касационна инстанция 2 500 лв.).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1427 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22000120003014-091-001/01.12.2020 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, потвърден с Решение № 250 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на С. Д. от гр. Банско, [ЕГН], за задължения за ДДС на „С. Т. ЕООД – гр. Казанлък, [ЕИК], за периода 01.03.2015 г.30.04.2015 г. в общ размер 15 465,29 лв. и лихви в общ размер 8 811,20 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С. Д. от гр. Банско, [ЕГН], сумата 4 704,21 (Четири хиляди седемстотин и четири лева и двадесет и една ст.) лева разноски пред всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА