Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар М. А. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаЛ. М. по адм. дело № 11343/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на „АНА“ ЕООД, представлявано от управителя А. Ж., чрез процесуалния му представител адвокат Чилева, срещу решение № 1346/16.07.2021 г. по адм. дело № 30/2021 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-07-560/17.12.2020 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. . Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Противопоставено е възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответните страни. Д

Ответникът - директорът на ТП „Държавно горско стопанство Г. Д. , в депозиран писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат П. З., както и в съдебно заседание чрез адв. Р., излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – „Мусомище лес ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат К. К., в депозиран писмен отговор и в допълнително писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „АНА“ ЕООД срещу заповед № РД-07-560/17.12.2020 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство /ДГС/- Г. Д. , с която на основание чл. 174, ал. 2 от Закона за горите, чл. 23, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 65, ал. 1 и 2, чл. 53, ал. 2, чл. 15-24 и чл. 38 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии /НУРВИДГТ/ - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях и чл. 115 ЗГ и утвърден протокол от 14.12.2020 г., съставен от комисията за разглеждането, оценяването и класирането на участниците, открит със заповед № РД-07-496/24.11.2020 г., е обявено класирането на участниците в търг с тайно наддаване, проведен за продажбата на стояща дървесина на корен за местни търговци за обект № 2117, обособен в отдели/подотдели 329е на територията на ТП „ДГС Г. Д. за общо 606 куб. м.. С оглед заложеният критерий за оценка на офертите „най-висока предложена цена“, на първо място е класирано и определено за купувач „Мусомище лес ЕООД, на второ място –Ника груп-2012. Касаторът „Ана“ ЕООД е участник в търга.

Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен, при което отхвърлил жалбата. По изложените в съдебно заседание и в писмените бележки доводи на жалбоподателя за нищожност на заповедта, поради издаването й от административен оран при липса на валидно оправомощаване, съдът е отчел приложените по делото заповед № РД-07-540/11.12.2020 г., с която инж. Д. Д. – заместник-директор /издателя на оспорената заповед/ е оправомощен да замества директора на ТП „ДГС“ в периода на отсъствието му 14-30.12.2020 г. поради ползване на законоустановен отпуск, за който период е представена заповед за отпуск. По тези мотиви съдът е приел, че издателят на оспорената заповед е разполагал с компетентност за издаването й. Като неоснователни са преценени и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при откриване и провеждане на тръжната процедура. Приел е оспорването по реда на чл. 193 ГПК на съдържанието на Обобщена справка за постъпилата, преработената и експедираната от „Мусомище лес ЕООД дървесина за 2019 г. и на инвентарната книга на дружеството за недоказано. Приел е, че липсват условия за отстраняване на Мусомище лес ЕООД от участие в класирането на ценовите предложения, поради което е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е правилно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, при което обосновано и правилно приел, че не са налице основания за отмяната му.

Неоснователно е твърдението на касатора, че процедурата за провеждане на търга с тайно наддаване е открита от некомпетентен орган. Със заповед № РД-07-504/24.11.2020 г., подписана от упълномощено със заповед № РД-07-944/23.11.2020 г. лице да замества директора на ТП „ДГС“, е наредено да бъде проведен търг с тайно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен на местни търговци. Противно на посоченото от касатора, заповед № РД-07-944/23.11.2020 г. е издадена от компетентен орган - директорът на „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, с която на основание чл. 172, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 10, т. 15 и ал. 3 от Закона за горите, чл. 7, ал. 2 ЗОП и с цел осъществяване на нормален работен процес, е наредил инж. А. Д. – заместник-директор на ТП „ДГС Г. Д. да изпълнява функциите на директор на териториалното поделение за периода на временната нетрудоспособност на директора инж. Т. Г.. С т. 2 от заповедта изрично е оправомощен заместник-директорът да извършва всички предвидени от ЗОП и НУРВИДГТ действия, включително обявяване и провеждане на процедури до реалното възлагане на дейността чрез сключване на договор, вкл. Последващ контрол по изпълнението му. Към заповедта е представен и болничен лист, издаден на името на Т. Г. /директор на ТП „ДГС“/ за временната му нетрудоспособност от 21.11.2020 г. до 04.12.2020 г., в който период е издадена заповедта за откриване на процедурата по провеждане на търга. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че заповедта на директора на ЮЗДП ДП-Благоевград не оправомощава заместник-директора, като заместващ директора на ТП „ДГС Г. Д. да открие процедурата на посоченото от него правно основание. Съгласно чл. 1, ал. 1 НУРВИДГТ с наредбата се определят условията и редът за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти. В чл. 2, т. 2 е посочено, че възложители за горските територии - държавна собственост, са директорите на териториалните поделения на държавните предприятия /ТП на ДП/ или оправомощени длъжностни лица – когато са оправомощени от директора на ДП. Когато друго длъжностно лице, различно от директора на териториалното поделение изпълнява функциите на възложител, то на него следва да му бъдат делегирани правомощия единствено от директора на държавното предприятие. В настоящия случай възложител е директорът на ТП „ДГС Г. Д. , а заповедта за откриване на процедурата е издадена от заместник-директора, в качеството му на заместващ директора на ТП „ДГС Г. Д. , т. е. заместник-директорът не е орган, комуто са делегирани правомощия /оправомощен/. Въпреки, че касаторът е цитирал част от мотивите на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС, същият не е направил разлика между постановеното в него тълкуване на термините „оправомощаване“/делегиране и „заместване“, поради което е навел неправилни доводи относно некомпетентността на органа. Изложеното е относимо и по отношение твърдението, че заместник-директорът на ТП „ДГС Г. Д. не е „оправомощен“ да проведе и приключи процедурата по търга с тайно наддаване. Както правилно е приел първоинстанционният съд заповед № РД-07-560/17.12.2020 г. за обявяване класирането и определянето на купувач на стояща дървесина на корен е издадена от определения да изпълнява правомощията „директор на ТП „ДГС Г. Д. заместник-директор Д. Д., т. е. от компетентен орган. Същият е упълномощен със заповед № РД-07-540/11.12.2020 г. на директора на ТП „ДГС Г. Д. да го замества в периода на отсъствието му – 14.12.-30.12.2020 г., за което е представена заповед за разрешен на Т. Г. платен годишен отпуск.

Правилно съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 38, ал. 8 НУРВИДГТ, като твърдението на касатора, че не може да се направи извод за спазване на срока е неоснователно. Изискването на цитираната разпоредба е информацията за обема на дървесината, която се предлага по реда на ал. 1, да се публикува на интернет страницата на съответното ДГС, ДЛС или община в срок до 15 ноември на годината, предхождаща годината, в която ще се осъществява ползването на дървесина. Видно от приложените по делото доказателства, информация за обема на дървесината е публикувана на интернет страницата на ТП „ДГС Г. Д. . При извършена служебна проверка в сайта на горското стопанство - https://dgs-gotse-delchev.uzdp.bg/informatsionen-tsentar/dokumenti/na-stopanstvoto, се установява, че информацията съществува на интернет страницата, идентична е с представените по делото разпечатани документи и е публикувана на 13.11.2020 г., т. е. в нормативно установения срок. В подкрепа на този извод са и данните от представената пред настоящата инстанция служебна бележка изх.№ 10-01-6 от 27.01.2022г. на Министерство на земеделието, , Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград.

Оспорената тръжна процедура е за продажба на стояща дървесина на корен - чл. 65, ал. 1 от Наредбата. Съгласно заповедта за откриване, предметът попада в обхвата на чл. 115 ЗГ и е предназначен за търговци, отговарящи на въведените в нормата условия, определени впоследствие от раздел ІV от наредбата, като „Местни търговци“. За да участват в търговете, те следва да установят на първо място съответствие с изискванията на чл. 115 от закона и на второ място да представят доказателства за наличие на необходимата собствена или закупена на лизинг техника и наети на трудов договор работници и наличие на мощности за преработка на съответните категории дървесина в обект по чл. 206 ЗГ на територията на съответната община. Изискванията на чл. 115 от закона са две групи при условията на кумулативност. Първата от тях е по ал. 1, т. 1 от закона - търговецът, който ще кандидатства за закупуване на стояща дървесина на корен в рамките на една трета от годишното ползване трябва да има седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство и да осъществява дейността си на същата територия. Втората е да удостовери съответствие с една от трите системи за управление и качество. Неоснователно е твърдението на касатора, че определеното за купувач дружество не отговаря на изискванията за участие в процедурата. Събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават правилните изводи на първоинстанционния съд, че липсват условия за отстраняване на Мусомище лес ЕООД от участие в класирането.

Неоснователни са и възраженията на касатора срещу изводите на решаващия съд, че в административното производство не са допуснати нарушения на установените в Наредбата процедурни правила, както и че правилно е приложен материалния закон от издателя на акта. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви в обжалвания съдебен акт по отношение на съответствието на представените документи от дружеството с изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 2 НУРВИДГТ, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл. последно препраща към тях.

С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията на касатора по съществото на спора и твърдените от него отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда се основават на подробно обсъждане и преценка на доказателствата по делото, при съобразяване на спецификата на конкретната тръжна процедура и правилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми. Поради това обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и правилото на чл. 143 АПК, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Следва да бъдат уважени като основателни, предявените от процесуалния представител на ТП „ДГС Г. Д. и „Мусомище лес ЕООД, искания за разноски, във връзка с които „АНА“ ЕООД следва да бъде осъдено да им заплати разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер по 1500 лв, представляващи намален от съда размер на разноските, претендирани от органа и от дружеството за адвокатска защита в касационното производство, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерността им и фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1346/16.07.2021 г. по адм. дело № 30/2021 г. на Административен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА „АНА“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Г. Д. [улица], да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д. , сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „АНА“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Г. Д. [улица], да заплати на „Мусомище лес“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], община Г. Д. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева- разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов