3№ 971/04.05.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1462 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение №4181/2022 г., с което Върховният касационен съд, Четвърто отделение е оставил без разглеждане молбата на Т. П. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 189/10.06.2022 т. по гр. д. № 144/2022 г., с което Окръжен съд – Хасково, потвърждавайки решение № 27/17.01.2022 г. по гр. д. № 759/2021 г. на Районен съд-Хасково, на основание чл. 135 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на „Би Ей Пи Еф“ ЕООД договора по н. а. № 134/11.06.2020 г., с който М. И. Т. продава на Т. Ц. Т. един застроен УПИ в [населено място], общ. [община], обл. [област] в частта на 1/2 ид. част от имота.

Определението се обжалва от Т. Т. с доводи, че неправилно е отречена надлежната му легитимация на необходим задължителен другар на ответника М. Т., продавачът по договора, чиято недействителност е обявена с влязлото в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД, защото тя произтича от неделимия характер на съпружеската имуществена общност върху продадения застроен имот.

Ответникът по частната жалба „Би Ей Пи Еф“ ЕООД възразява, че определението е правилно. Претендира разноски.

От останалите ответници по молбата М. Т. и Т. Т. не са постъпили отговори на частната жалба.

Частната жалба е в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; при надлежна процесуална легитимация (определението отрича допустимото възникване на упражненото от жалбоподателя право по чл. 304 ГПК); в срока по чл. 274, ал. 2 ГПК (препис от определението е връчен на 09.11.2022 г. и жалбата е подадена по пощата на 14.11.2022 г.), като са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Тя е неоснователна по следните съображения:

Законът признава право на отмяна за необходимия другар, който не е бил страна по делото, а влязлото в сила решение е неизгодно за него – аргумент от препращащото съдържание на чл. 304 ГПК към чл. 216, ал. 2 ГПК и от изискването за правен интерес от всяка молба, с която съдът е сезиран. Другарството е необходимо, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да е еднакво спрямо всички другари (разясненията в ТР № № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГК на ВКС и в ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС). Еднаквостта произтича от това, че исковете от няколко или срещу няколко ответници са за общи техни права или задължения, които почиват на едно и също основание. Идентичността в основанието/в източника се изразява в идентичност на правопораждащите спорното правоотношение факти, като при сложните фактически състави е достатъчно съвпадението да е за един или за няколко от общите юридически факта. Въпреки че правният спор е бил разрешен без необходимият другар (задължителен или факултативен) да е бил страна по делото, влязлото в сила решение го обвързва. Силата на пресъдено нещо е преодолима по реда на извънредния способ в глава XXIV ГПК с упражняване на правото на отмяна по чл. 304 ГПК.

В ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГК на ВКС прие, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими факултативни другари.

В ТР № 5/29.12.2014 г по тълк. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС разясни, че искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. С конститутивното решение по чл. 135 ЗЗД увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), а е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. Прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на паричното си вземане върху прехвърлената вещ, независимо че тя е преминала в патримониума на трето лице. Собственикът на вещта понася санкцията да търпи изпълнението за чуждия дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване –сключил е договора със знанието, че уврежда кредитора, или ако я е придобил безвъзмездно. Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта да е отчуждена. След отчуждаването, съществувалата съпружеска имуществена общност е прекратена с настъпване на вещно-транслативното действие на атакуваната от кредитора разпоредителна сделка. Собственик е третото лице-приобретател, а с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД вещта не се връща в патримониума на съпрузите, т. е. съпружеската имуществена общност не се възстановява. По отношение на кредитора сделката е недействителна за 1/2 ид. част от вещта, а не за цялата вещ. Конститутивното решение по чл. 135 ЗЗД е на плоскостта на облигационното право, а не на плоскостта на вещното право. Изводът е, че съпругът-недлъжник по паричното притезание на ищеца, кредитор на другия съпруг (на прехвърлителя), не притежава надлежна легитимация да бъде страна в процеса по чл. 135 ЗЗД. Това изключва и надлежната му легитимация по правото на отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД.

Достигайки до същия извод, въз основа на който предходният състав на Върховният касационен съд е заключил, че молбата за отмяна на влязлото в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД е недопустима (подадена от молител с ненадлежна легитимация по упражненото право по чл. 304 ГПК), и не следва да я разглежда по същество, той е приложил правилно цитираните разпоредби. Определението подлежи на потвърждаване от настоящия състав.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се поставят направените от дружеството разноски в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ПОТВЪРЖДАВА определение № 4181/01.11.2022 г. по гр. д. № 3823/2022 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.

ОСЪЖДА Т. П. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], общ. [община], обл. [област], да заплати на „Би Ей Пи Еф“ ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], общ. [община]., обл. [област], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500.00 лв. – разноски в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.