Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ [населено място], и по касационна жалба на „Петрол“ АД, [населено място], срещу решение №141/16.06.2021г. по т. д.№6/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260000/17.08.2020г. по т. д.№21/2019г. на Ловешки окръжен съд.

Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него против „Петрол“ АД искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна решенията на извънредното общо събрание на ответното дружество, проведено на 18.02.2019г., по следните точки от дневния ред: по т. 3 от дневния ред – за заличаване на починалия член на Надзорния съвет на „Петрол“ АД И. А. В.; по т. 4 от дневния ред – за избор на Р. А. К. за член на Надзорния съвет на „Петрол“ АД и по т. 5 от дневния ред – за промяна на чл. 16, ал. 2 от Устава на „Петрол“ АД. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че от протокола от общото събрание на акционерите се установява издаването на заповед за назначаване на регистрационна комисия и нейното съдържание. Поддържа, че въззивният съд, в нарушение на задължението си да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, е кредитирал изявлението в протокола от общото събрание и показанията на свидетелите, че такава заповед е издадена, без да изложи мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката К. и да обсъди съдържанието на списъка на недопуснатите до участие лица, който не е подписан от членове на комисия, а от лица без посочено качество. Счита за неправилен и извода на съда, че с приетото решение за изменение на устава не е нарушена разпоредбата на чл. 110б от Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и да направи фактически и правни изводи, като обсъди всички възражения и доводи на страните?; 2/При оспорване на датата на съставяне на частен документ, чия е доказателствената тежест – на страната, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, или на страната, която я оспорва? Поддържа, че по първия от поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №130/23.06.2016г. по т. д.№748/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №34/22.02.2016г. по гр. д.№4657/2015г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №120/04.04.2013г. по гр. д.№964/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №10/01.02.2012г. по гр. д.№130/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., а по втория - в противоречие с решение №32/18.06.2019г. по т. д.№1109/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и с решение №167/03.07.2018г. по гр. д.№4020/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът „Петрол“ АД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

С подадената от него касационна жалба „Петрол“ АД, [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отменил на основание чл. 74 от ТЗ следните решения на общото събрание: по т. 1 от дневния ред, с което извънредното общо събрание е намалило капитала на „Петрол“ АД от 109 249 612 лв. на 27 312 403 лв. по реда на чл. 220, т. 1 от ТЗ чрез намаляване на номиналната стойност на емитираните акции от 4 лева на 1 лев и по т. 2 от дневния ред, с което извънредното общо събрание е променило чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Устава на „Петрол“ АД, като след промяната чл. 7 от Устава е придобил следната редакция: „Капиталът на дружеството е в размер на 27 312 403 лв.“, а чл. 8, ал. 1 от Устава е придобил следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 броя поименни безналични акции, с номинална стойност 1 лев всяка една“, както и в частта за разноските. Твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната му жалба, че с решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по основания за отмяна на процесните решения на ОС, с които не е бил сезиран. На следващо място прави оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а е обсъдил само избрани от него доказателства, без да вземе предвид представените по делото писма от КФН и обявените финансови отчети по партидата на дружеството. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че акционерите, в това число и „КТБ“ АД /н./, не са били запознати с актуалното финансово състояние на дружеството, с размера на натрупаните загуби, както и с размера на нетните активи на дружеството. Поддържа, че подобен извод е напълно неоснователен предвид специалната правна уредба, която регулира дейността на публичните дружества и която има за цел да гарантира, че акционерите/ инвеститорите са запознати с актуалното финансово състояние на дружеството. Излага твърдения, че загубите, оповестени в отчетите за 2014г. и 2015г., са визирани в писмото на КФН от 2016г., с което са дадени задължителни указания за рекапитализация на „Петрол“ АД и което писмо е било част от писмените материали за общото събрание от 18.02.2019г.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички пороци на първоинстанционното решение, наведени от въззивника във въззивната жалба /“посоченото в жалбата“ по смисъла на чл. 269, изр. 2 от ГПК/ и събраните по делото доказателства в тяхната цялост и следва ли това обсъждане да намери отражение в мотивите към решението на въззивния съд?; 2. Допустимо ли е съд, сезиран с иск по чл. 74 от ТЗ, да се произнася по основания за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, които не са били въведени от ищеца в предмета на спора нито с исковата молба, нито в първото съдебно заседание с доклада по делото?; 3. Дали при намаляване на капитала на търговско дружество с цел покриване на загуби, размерът на загубите и причините за натрупаните загуби трябва да бъдат изрично посочени, както в поканата за свикване на общото събрание, така и в обявения проект за решение, или е достатъчно същите да може да се установят от приложените към поканата писмени материали, за да бъде спазена разпоредбата на чл. 199, ал. 3 от ТЗ? ; 4. Ако дружеството, чийто капитал се намалява, е обявявало редовно ГФО в ТР на Агенцията по вписванията, то длъжен ли е съдът да приеме, че по отношение на акционерите се прилага презумпцията на чл. 9 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и натрупаните загуби са им станали известни от обявените ГФО?

По първи въпрос твърди, че е налице отклонение от разясненията в т. 19 от ТР №1 от 04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС, както и противоречие с решение №79/24.06.2009г. по т. д.№645/2008г. на ВКС, II т. о. По втори въпрос сочи противоречие с решение №105/18.09.2019г. по гр. д. №2978/2018г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №5/20.02.2012г. по гр. д. №658/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №249/23.07.2010г. по гр. д. №92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №124/24.03.2011г. по гр. д. №882/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., а по четвърти - с решение №162/15.03.2016г. по т. д.№1855/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. За трети въпрос сочи допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, като поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не е формирана практика на ВКС.

Ответникът по касационната жалба, „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ [населено място], изразява становище, че не са налице сочените предпоставки за достъп до касация. Счита за неоснователни оплакванията и доводите в касационната жалба, като излага подробни съображения в писмено становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.09.2019г. е проведено общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД. На събранието изпълнителният директор на „Петрол“ АД е обявил, че със Заповед № РД-09-15/14.02.2019г. /приложена по делото/, издадена от изпълнителните директори, е определена регистрационна комисия в състав, подробно посочен, която да извърши всички правни и фактически действия, свързани с регистрацията на участниците в извънредното общо събрание, с помощта на която след проверка на явилите се лица и пълномощници е установено, че на събранието са представени общо 15 642 014 броя акции от общо 27 312 403 броя, равняващи се на 57, 28 % от всички акции на дружеството. Съдът е установил, че на същата дата и час се е явила адв. В. И. – К. – пълномощник на синдика на „А. К.“ АД /н./, с изрично пълномощно за представителство на това дружество в общото събрание. Същата не е допусната до участие от регистрационната комисия с мотива, че не е представено разрешение на съда по несъстоятелността по чл. 660, ал. 2 ТЗ, поради което е прието, че тя няма надлежна представителна власт.

Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ищеца за допуснати процедурни нарушения по провеждането на общото събрание чрез недопускане до участие на представител на акционера „А. К.“ АД – в несъстоятелност. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 4 от ТЗ с решението по чл. 710 от ТЗ длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като тези права преминават към синдика и се упражняват от него. Приел е, че доколкото акциите са част от масата на несъстоятелността и имат и имуществено измерение, и с оглед неделимостта на правата и задълженията по тях /чл. 177 от ТЗ/, правата върху тях следва да бъдат упражнявани от синдика от името на несъстоятелното дружество, а липсата на разрешение от съда по несъстоятелността за упълномощаване на адв. К. от синдика да извършва волеизявления при формирането на решения от общото събрание, прави представителната й власт ненадлежна. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника – ищец срещу легитимността на регистрационната комисия, като съдът е изтъкнал, че организацията по допускане на явилите се лица, проверка на техните права, пълномощия и пр., е предоставена на дружеството, като липсват императивни правила в тази насока, които да са нарушени. От разпита на свидетелите, както и от съдържанието на протокола от проведеното общо събрание е приел за доказано, че предварително е била издадена заповед за назначаване на регистрационна комисия, която да извърши тази дейност, като е посочил, че оспорването на достоверността на датата на заповедта се явява недоказано от ищеца. Съдът е приел за недоказано и соченото от ищеца нарушение на чл. 110б от ЗППЦК, засягащо взетото решение по т. 5 от дневния ред. Счел е за неоснователни доводите, че с промяната на мнозинствата при гласуване се нарушава принципът на равнопоставеност на акционерите, като е изтъкнал, че завишаването на мнозинствата е допустима от закона /чл. 230 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/ възможност, с нея не се накърняват правата на акционерите и не се поставят същите в условия на неравнопоставеност, изменението на устава в тази посока е въпрос на целесъобразност, поради което е извън предмета на проверка от страна на съда. По така изложените съображения е приел, че при вземането на решения по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 18.02.2019 г., не са допуснати сочените в исковата молба нарушения, поради което по отношение на тях предявените искове подлежат на отхвърляне.

Съдът е приел за неоснователно оплакването в жалбата на „Петрол“ АД, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявено основание, като е коментирал нарушаването интересите на кредиторите и непубликуването на всички финансови отчети на дружеството преди датата на общото събрание. Посочил е, че второто оплакване има отношение към възражението за неосведоменост на акционерите преди датата на събранието, поради което окръжният съд го е обсъдил в мотивите си, а интересът на кредиторите е коментиран във връзка с възприетото от първостепенния съд, че необходимата информация се съдържа в годишния финансов отчет, какъвто не е публикуван за 2018г. – годината, предхождаща датата на общото събрание.

Съставът на Великотърновски апелативен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че са допуснати нарушения, свързани с липса на реквизити на поканата за общото събрание на акционерите, нарушаване правото на сведения на акционерите по чл. 224 от ТЗ и противоречие на взетото решение за намаляване на капитала с чл. 199, ал. 3 от ТЗ. Съобразявайки, че „Петрол“ АД е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, е посочил, че за него освен правилата на ТЗ, важат и правилата на ЗППЦК, в който са въведени разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар. Изтъкнал е, че съгласно чл. 110в, ал. 1 от ЗППЦК и с оглед защита на правата на акционерите при упражняване правото на глас, всички обстоятелства, имащи отношение към въпросите от дневния ред и необходимата информация следва да са предоставени по разбираем, достъпен и прозрачен начин /с оглед публичния характер на дружеството и възможността акционерите да не притежават счетоводна грамотност/, ясно, конкретно и недвусмислено. Изтъкнал е, че доколкото се касае до решение за намаляване на капитала с цел покриване на загуби, а загубата винаги има конкретно и реално изражение, актуалното финансово състояние на дружеството, размерът на загубите и техния анализ следва да бъдат изрично и ясно посочени, както в поканата за свикване на общото събрание, така и в решението, както и да бъдат установими от писмените материали, за да могат акционерите да се запознаят с данните и анализа на информацията, да бъдат добре осведомени и да решат как да гласуват своите акции. Като е констатирал, че в случая това не е изпълнено, а целта на намаляването на капитала е посочена бланкетно, принципно като „покриване на загуби“ съставът на въззивния съд е стигнал до извода, че са нарушени правата на акционерите на осведоменост преди гласуването, като дружеството не е изпълнило задължението си да предостави в пълнота необходимата информация по ясен и категоричен начин, за да могат акционерите да упражнят правото си на глас. С оглед на това, че в предложението за решение, вписано в поканата, и в съдържанието на самото решение липсва достатъчно конкретизация относно размера и естеството на загубите, за да бъдат мотивирани акционерите да предприемат мерки за намаляване на капитала на дружеството в този размер и в съответствие с размера на чистата стойност на имуществото /нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 и чл. 199, ал. 3 от ТЗ/, както и предвид липсата на тази информация, актуализирана към момента на общото събрание или най- близкия подходящ момент /края на 2018г./ в приложените материали, въззивният съд е стигнал до извода, че дружеството не е спазило посочените императивни правни норми, правото на акционерите е нарушено, което е основание за отмяна на атакуваните решения по т. 1 и по обусловената т. 2 от дневния ред, взети на проведеното извънредно общо събрание на 18.02.2019г. Приел е за неоснователни доводите във въззивната жалба на „Петрол“ АД, че акционерите са запознати с натрупаните загуби, датиращи от 2011г., както и с размера на нетните активи, което следвало от представените годишни финансови отчети за периода от 2013г. до 2017г., като е посочил, че финансовото състояние на дружеството е динамична величина, която може да подлежи на драстични промени, поради което предоставянето на актуална информация, надлежно обобщена и анализирана, е от съществено значение за вземането на решение от страна на акционерите. Счел е, че анализът на конкретните цифрови данни, вписани в годишните финансови отчети, приложени към материалите по делото, е ненужен, тъй като тази информация е следвало да бъде достъпна за акционерите преди датата на общото събрание, а не да бъде допълвана, уточнявана и конкретизирана в хода на съдебното производство по иска по чл. 74 от ТЗ.

По касационната жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ [населено място]:

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивната инстанция, не се явява обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въпросът се поставя във връзка с оплакването, че съдът не е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства и не е обсъждал направеното във въззивната жалба възражение относно качеството на лицата, подписали списъка на недопуснатите до участие акционери. Именно във връзка с възражението относно изготвянето на този списък от лица, които не са надлежно овластени от дружеството, въззивният съд е обсъждал подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и на двете страни, както и представените писмени доказателства – заповед от 14.02.2019г., списък на недопуснатите до участие лица и протокол от проведеното на 18.02.2019г. общо събрание. Въз основа на това е направил изричен извод за неоснователност на направеното от въззивника - ищец оспорване на легитимността на рестрационната комисия, като е приел, че предварително е била издадена заповед за назначаване на тази комисия. По този начин е съобразена изцяло постоянната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните. Изводите, до които въззивният съд е достигнал при преценката на събраните по делото доказателства, не подлежат на проверка в стадия по допускане на касационно обжалване.

По втория въпрос относно доказателствената тежест при оспорване на частен удостоверителен документ също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съставът на Великотърновски апелативен съд е изразил становище, че оспорването на достоверността на датата на заповед, издадена от представляващия ответното дружество, е в тежест на ищеца. Основателен е доводът на касатора, че с това съдът е допуснал противоречие с приетото в цитираното в изложението решение №32/18.06.2019г. по т. д.№1109/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето на документа, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Тези мотиви на въззивния съд, обаче, не се явяват единствено обуславящи извода му за неоснователност на иска по отношение на решенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред на общото събрание, проведено на 18.02.2019г. Решаващата воля на съда за липса на нарушение на процедурата за свикване и провеждане на общото събрание на търговското дружество, е обусловена от преценката, че липсват императивни правила, които да са нарушени, тъй като организацията по допускане на явилите се лица, проверката на техните права и пълномощия и т. н., е предоставена на дружеството. Поради това и с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като разглеждането му от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.

По касационната жалба на „Петрол“ АД, [населено място]:

Вторият въпрос, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба на „Петрол“ АД, [населено място], съдържа доводи за недопустимост на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение поради произнасяне по незаявено от ищеца основание на иска. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба.

В случая не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС №1/10.11.1985г. и ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В конкретния случай при служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като въззивният съд е разгледал исковата претенция съобразно въведените от ищеца твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, произтичаща от това, че първоинстанцият съд се е произнесъл извън предмета на делото, като решението му се основава на невъведени от ищеца доводи за нарушаване на интересите на кредиторите на „Петрол“ АД и за непубликуването на финансовите отчети на дружеството преди датата на събранието. В исковата молба изрично са въведени твърдения, че не са спазени изискванията относно съдържанието на поканата за свикване на общото събрание на акционерите. В тази връзка са изложени две конкретни оплаквания. На първо място ищецът е заявил, че въпреки посочването на място и начин на получаване на писмените материали, те не са били достъпни за акционерите по указания начин. Наред с това е въведено и оплакване /стр. 9 от исковата молба/, че в поканата за свикване на общо събрание не е посочена конкретната цел на предложеното намаляване на капитала, извън общата формулировка „покриване на загуби“ и за акционерите не става ясно какви са загубите, в какъв размер са и от къде произтичат. Именно тези оплаквания е обсъдил в решението си въззивният съд, като мотивите за непубликуването на финансовия отчет на дружеството за 2018г. преди датата на събранието са изложени с оглед защитната теза на ответното дружество и доводите във въззивната му жалба, че акционерите са били запознати с натрупаните загуби и с размера на нетните активи от представените годишни финансови отчети за периода от 2013г. до 2017г.

С оглед изложеното не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК правен въпрос относно възможността на съда в производството по чл. 74 от ТЗ да се произнася по основания за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, които не са били въведени от ищеца в предмета на спора. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противочерие с постоянната практика на ВКС, формирана с цитираните от касатора „КТБ“ АД /н./ решения, както и със служебно известните на настоящия състав решение №153/24.06.2016г. по гр. д.№719/2016г. на ВКС, I г. о, решение №19/30.05.2011г. по гр. д.№262/2010г. на ВКС, II г. о, решение №176/03.11.2010г. по т. д.№118/2010г. на ВКС, II т. о., решение №127/10.01.2018г. по гр. д. №679/2017г. на ВКС, II г. о./, съгласно която е недопустимо произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното от ищеца.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение №183/21.11.2018г. по т. д. №542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о./. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал. Въпросът е обвързан от касатора с довода, че съдът не е подложил на самостоятелна преценка представените по делото писмени материали, които са били приложени към поканата за свикване на общото събрание и обявените по партидата на дружеството годишни финансови отчети и не е обсъдил оплакванията във въззивната му жалба относно това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по основания за отмяна, с които не е бил сезиран. Тези твърдения не съответстват на мотивите на въззивното решение, в които съдът изрично е обсъдил и е приел за неоснователно оплакването в жалбата на „Петрол“ АД, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявено основание. Относно съдържанието на писмените материали за събранието и финансовите отчети, съдът е изразил становище, че е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като информацията е следвала да бъде достъпна за акционерите преди датата на общото събрание.

Въпросът по т. 3, въведен в изложението на касатора „Петрол“ АД, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 223 ал. 4 т. 5 от ТЗ в хипотеза на намаляване на капитала. Този правен въпрос е относим към предмета на конкретното дело и е обсъждан от въззивния съд, като е обусловил извода му за наличие на основание за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 18.02.2019г., поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки са налице по отношение на поставения материалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.

Въпросът по т. 4 в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касае извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства, поради което е пряко относим към правилността на формираните от въззивния съд изводи по съществото на правния спор. С оглед на това отговор на същия ще бъде даден с решението по чл. 290 от ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по касационната жалба на касатора „Петрол“ АД, [населено място] на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос, уточнен от състава на ВКС по реда на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: относно съдържанието по чл. 223 ал. 4 т. 5 от ТЗ на поканата за общо събрание в хипотезата на чл. 199 ал. 3 от ТЗ?

В обжалваната от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ [населено място] част, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Петрол“ АД, [населено място], следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141/16.06.2021г. по т. д. №6/2021г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, обжалвана от касатора „Петрол“ АД, [населено място], с която е потвърдено решение №260000/17.08.2020г. по т. д.№21/2019г. на Ловешки окръжен съд, в частта му, в която съдът е отменил на основание чл. 74 от ТЗ следните решения на общото събрание, проведено на 18.02.2019г.: по т. 1 от дневния ред, за намаляване на капитала на „Петрол“ АД от 109 249 612 лв. на 27 312 403 лв. по реда на чл. 220, т. 1 от ТЗ чрез намаляване на номиналната стойност на емитираните акции от 4 лева на 1 лев и по т. 2 от дневния ред, с което извънредното общо събрание е променило чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Устава на „Петрол“ АД, като след промяната чл. 7 от Устава е придобил следната редакция: „Капиталът на дружеството е в размер на 27 312 403 лв.“, а чл. 8, ал. 1 от Устава е придобил следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 броя поименни безналични акции, с номинална стойност 1 лев всяка една“, както и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141/16.06.2021г. по т. д.№6/2021г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, обжалвана от касатора „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място].

УКАЗВА на касатора Петрол АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.