О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594

гр. София, 04.04.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 385 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. Ц. срещу определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 561 от 26.10.2022г. на съдия по вписванията към Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на препис от завещание на К. Д. Ц., представен за вписване от нотариус М. С., рег. № *.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно. Мотивът на съда, че на вписване подлежат само саморъчните завещания, обявени по съответния ред, не съответства на правилото на чл. 4, б.“к“ от Правилника за вписванията, което визира преписи от обявени завещания с предмет недвижим имот, т. е. не съдържа изискване завещанието да е саморъчно. Достатъчно е завещанието да е изготвено при спазване формата, определена от правото на държавата по местоизвършането му и да е обявено.

За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК по въпроса: при искане за вписване на завещание на български гражданин, изготвено на територията на САЩ по законодателството на съответния щат и обявено по приложимия за щата законен ред, може ли да бъде преодоляна непълнотата в нормативната уредба с прилагане на чл. 46 ЗНА, за да се допусне вписването.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Поискано е пред Службата по вписванията при Пловдивски районен съд вписване на завещание от 13.06.2020г. с предмет недвижим имот, обявено в САЩ, със завещател К. Д. Ц., бивш жител на Пловдив, починал на 31.12.2020г. в САЩ, заветник Й. Г. Ц., постоянно живееща в САЩ и с предмет недвижими имоти на територията на Р. Б. подробно описани в молбата, а именно 1/2 ид. ч. от два апартамента в [населено място] и от поземлен имот в [населено място], [община]. Молбата е придружена от нотариално заверено копие от „последно завещание” на К. Д. Ц., съставено на 13.06.2020г. в САЩ, с което се разпорежда с цялото си имущество в полза на съпругата си Й. Г. Ц., като тя е определена за „независим изпълнител”. Завещанието е с напечатан текст, подписано е от завещателя и от двама свидетели. Приложено е и завещателно определение от 26.01.2021г. на Окръжния съд на окръг Уилямсън, щата Тексас, по наследствените въпроси, с което се удостоверява, че Й. Г. Ц. е квалифицирана съгласно закона като независим изпълнител на наследството на К. Д. Ц. и определението се издава, за да легализира правомощията й като такава. Представена е заверена от нотариус в САЩ декларация на Й. Г. от 06.05.2022г. по чл. 4, б.”к” ПВ, като подписът на нотариуса е заверен с Апостил. Приложен е акт за смърт, удостоверение за наследници, скици на имотите и данъчни оценки.

С определение № 561 от 26.10.2022г. съдията по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал да впише преписа от завещанието. Посочил е, че подлежат на вписване обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху такъв имот. Доколкото завещанията по българското право са два вида - саморъчно и нотариално, то на обявяване и съответно на вписване подлежат само саморъчните завещания. В случая представеното завещание не е такова. Освен това е констатирал, че липсва нотариална заверка на подписа на преводача каквото е изискването на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Пловдивски окръжен съд е потвърдил отказа. Възприел е извода на съдията по вписванията, че завещанието не е саморъчно, а е напечатано и подписано от завещателя и от двама свидетели, както и че е съставено в щата Т., САЩ. Посочил е, че това завещание не е саморъчно и затова не може да бъде вписано. Допълнил е, че завещание, съставено в чужбина, според изискуемата форма от чуждото право, не подлежи на вписване по българския закон, защото такава хипотеза на вписване не е предвидена в закона. Изтъкнал е, че според чл. 90, ал. 2 КМЧП за действителността на формата е достатъчно да е спазено изискването на чуждия закон, без да се добавят елементи, изисквани от българския закон. Според съда, при липсата на българска правна норма, изискваща вписване на завещание, съставено в чужбина по реда и формата, предвидена в чуждия закон, то вписване на такова завещание в България е недопустимо.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора правен въпрос, който може да бъде доуточнен така: подлежи ли на вписване завещание с предмет недвижим имот на територията на България, съставено от български гражданин на територията на САЩ във формата според законодателството на съответния щат и обявено по приложимия за щата законен ред.

В определение № 50234 от 14.10.2022г. по ч. гр. д. № 2678/2011г. на І г. о. на ВКС е даден положителен отговор на допустимостта да бъде вписано завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на държава-членка на Европейския съюз според законодателството на тази държава. Въпросът е сходен с настоящия и затова даденото разрешение следва да намери съответно приложение. В определението е прието следното: Вписването на нотариалните завещания по чл. 24 ЗН и на преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот е уредено в чл. 112, б.“а“ ЗС, чл. 4, б.“а“ ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 ПВ и чл. 21, ал. 2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания и чл. 112, б. „к“ ЗС, вр. чл. 4, б.“к“ ПВ за саморъчните завещания. Липсва изрична уредба за вписване на завещания, които български граждани са направили в държава членка на ЕС и според законодателството на тази държава. Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не урежда правила за вписване на завещанията с трансграничен елемент в рамките на ЕС. З. регламентът не намира пряко приложение при разрешаване на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно § 18 и § 19 от Преамбюла и чл. 1, т. 2, б „л“ на Регламент 650/2012г., приложимо към вписването на правни сделки с недвижими имоти е правото на държавата-членка, в която се води регистърът. По същия начин чл. 69 КМЧП сочи, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. В българското право няма правна уредба за вписване на завещания, съставени по реда и в изискуемата от закона форма на друга държава-членка на ЕС. Но българските държавни органи и в частност съдилищата са длъжни да зачетат материалноправните последици на подобни завещания, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни; съответно съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Празнината в уредбата следва да се попълни по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Р. Б. Следователно, текстовете на чл. 112, б.“а“ ЗС, вр. чл. 24 ЗН и чл. 8, ал. 2 ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус според законодателството на държава-членка на ЕС. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона - да се даде гласност, че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него. Дължимата от съдията по вписванията проверка е дали актът представлява безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт и дали отговаря на изискванията за форма според закона на държавата по местосъставянето.

Горното разрешение, с изложената в него обосновка, е съответно относимо и за вписване на завещание с предмет недвижими имоти в България, съставено от български гражданин на територията на САЩ при спазване на изискванията за форма на закона по местосъставянето му. Въз основа на същите аргументи следва да се приеме, че липсата на изрична правна уредба за вписване следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46 ЗНА със съответно прилагане на нормите на чл. 112, б.”к” ЗС и чл. 4, б.”к” ПВ. Същевременно, тъй като разрешението в горепосоченото определение касае завещание, съставено от нотариус, т. е. за завещание съответно на това по чл. 24 ЗН, а поставеният въпрос е за завещание, което представлява частен документ, се налага извършване на някои отграничения. Когато завещанието не е съставено от длъжностно лице, натоварено със съответните функции (каквото е нотариуса), за вписването е приложима разпоредбата на чл. 112, б.”к” ГПК във вр. с чл. 4, б.”к” ПВ. Такова завещание съставлява частноправен акт, то не подлежи на заверка, а следва да е придружено с превод от оторизиран преводач. За да се извърши вписването е необходимо завещанието да е „обявено” по предвидения ред в държавата по местосъставянето, тъй като именно тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава. Този публичен акт по “обявяване“ подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.

Предвид изложеното съображенията на въззивния съд за потвърждаване на отказа за вписване не могат да бъдат споделени. Представеното завещание на К. Ц., съставено в САЩ, ако отговаря на формата, изискуема от местния закон и е обявено по съответния за това ред, подлежи на вписване. То не е саморъчно завещание по смисъла на чл. 25 ЗН и не би могло да отговаря на изискванията за форма в посочената разпоредба, нито би могло да се изисква обявяването му от български нотариус по реда на чл. 27 ЗН. В случая завещанието има необходимото съдържание - с него завещателят извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт и касае недвижими имоти в България. Необходимостта от даване гласност (оповестяване) на разпореждането налага прилагане на правилата за вписванията и за този акт, независимо от липсата на изрична правна норма.

Неоснователно е съображението на съдията по вписванията, че липсва нотариална заверка на подписа на преводача - такава е налице на копието на л. 37 от делото.

Преценявайки предпоставките за извършване на вписването настоящият състав счита, че е налице друга пречка, непосочена от съдията по вписванията и състава на Пловдивски окръжен съд. Тя касае представеното завещателно определение от 26.01.2021г. на Окръжния съд на окръг Уилямсън, щата Тексас, по наследствените въпроси, с което се удостоверява, че Й. Г. Ц. е квалифицирана съгласно закона като независим изпълнител на наследството на К. Д. Ц.. Това определение по съществото си представлява „обявяване” на завещанието и е публичен акт, но то не е снабдено със заверка Апостил на подписа на издалото го длъжностно лице. Такава заверка е необходима съгласно чл. 3 и чл. 4 на Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 9.06.2000г. Както бе посочено, заверка Апостил е извършена само на подписа на нотариуса, заверил декларацията на Й. Ц., но не и на издаденото от съд удостоверение.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.ОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение № 2783 от 05.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2921/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 561 от 26.10.2022г. на съдия по вписванията към Пловдивски районен съд за отказ да бъде вписан препис от завещание на К. Д. Ц., съставено на 13.06.2020г. в САЩ, представен за вписване от нотариус М. С., рег. № * на НК, по заявление вх.№ 37615 от 26.10.2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.