Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца С. Й. М., чрез адв. С. К., срещу решение № 153 от 15. 06. 2022 г. по гр. д. № 174/2022 г. на Сливенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 260192 от 18. 03. 2021 г. по гр. д. № 1108/2020 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Й. М. срещу Т. С. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания от влошено здравословно състояние и негативни емоционални изживявания (притеснения, чувство на омерзение и на изолация, психическо натоварване и изтощение и др.), преживени зарази участието му в производства пред Комисията за защита от дискриминация, Административен съд – София град и Районен съд – Пловдив, образувани по подадени от ответницата жалби срещу него до КЗД, АССГ и Министерство на транспорта. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 45 ЗЗД и при необоснованост на изводите на съда за липса на виновно противоправно поведение от страна на ответницата, на вреда и причинно-следствена връзка между деянието и сочените от ищеца неимуществени вреди. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по поставени процесуалноправни въпроси, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане и на разноските, направени от ищеца при разглеждане на делото пред трите инстанции.

С писмен отговор, подаден от ответницата Т. С. Б., чрез адв. С. П., се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения от С. Й. М. против Т. С. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответницата не е извършила противоправно деяние, което би могло да породи деликтната й отговорност към ищеца.

Споделено е изцяло становището, възприето в решение № 189 от 20. 06. 2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, 4 г. о., според което: Сезирането на съд или друга компетентна институция с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля (чл. 45 КРБ). Подаването на жалба или сигнал поначало е правомерно, но не е изключена възможността от злоупотреба с правото на иск, с правото на жалба и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК – поражда се отговорност за вреди. Злоупотребата с право е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други и в противоречие с интересите на обществото (чл. 57, ал. 2 КРБ, чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Злоупотреба с право на жалба ще е налице, когато жалбоподателят знае, че няма нарушено право, но подава жалба, за да причини вреда и неблагоприятни последици за насрещната страна или за да извлече някаква облага. Доказването на деянието и неговата противоправност са в тежест на пострадалия, както и вредата и причинната връзка.

Прието е, че в случая, от събраните по делото доказателства не се установява подадената от ответницата до Комисията за защита от дискриминация жалба срещу ищеца да е целяла накърняване права и интереси на ищеца. Напротив – сезирането на компетентния орган е предприето от ответницата за защита на собствени права, с убеждението, че спрямо нея е бил извършен акт на дискриминация. Целта на жалбата е била да се предизвика проверка, при която изложените в жалбата обстоятелства да бъдат проверени и да се реагира своевременно. Жалбата до Министерство на транспорта е подадена на 26. 01. 2018 г. от съпруга на ответницата Н. Б., а не от ответницата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Дали необсъждането от въззивния съд на доводите, изложени във въззивната жалба, съставлява нарушение на правото на защита на въззивника, с оглед липсата на възможност за проверка на възприетото от въззивния съд.

2. Неизпълнението на задължението на въззивния съд за обсъждане на доводите във въззивната жалба нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което е уредено като процедура по-сложно и трудоемко в сравнение с въззивното.

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решение № 28 от 17. 05. 2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 815 от 15 02. 2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 64 от 20. 04. 2021 г. по гр. д. № 2289/2020 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 196 от 03. 02. 2021 г. по гр. д. № 925/2020 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 182 от 26. 01. 2021 г. по гр. д. № 573/2020 г. на ВКС, 3 г. о.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.

Съгласно разясненията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите имат характер на преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Даването на отговор на въпросите изисква извършването на преценка за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационните основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Последните нямат отношение към правилността на въззивното решение и извършването на такава във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Правилността на акта се преценява само ако същият бъде допуснат до касационен контрол, с решението по чл. 290 ГПК.

Независимо от това, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на чл. 235, 236 и 269 ГПК, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително и с указанията, дадени в тълкувателната част от мотивите на посочените и представени от касатора решения на ВКС, въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК и с особеностите на въззивното производство, уредено като ограничен въззив, е обсъдил всички релевантни и непреклудирани доводи и възражения на страните, включително и доводите във въззивната жалба на ищеца. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е възприел изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд, към които е препратил, на основание чл. 272 ГПК. Изложил е собствени правни изводи по съществото на спора и основателността на предявения иск.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочи, че обсъждането на поставените от касатора въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 235, 236 и 269 ГПК има формирана богата и единна практика на ВКС, която е актуална и не следва да се променя като неправилна или по други причини.

Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

Ответницата по иска и по касационната жалба претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, но поделото няма никакви данни такива да са направени, поради което претенцията й по чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъде уважавана.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 15. 06. 2022 г. по гр. д. № 174/2022 г. на Сливенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 260192 от 18. 03. 2021 г. по гр. д. № 1108/2020 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Й. М. срещу Т. С. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания от влошено здравословно състояние и негативни емоционални изживявания, преживени заради участието му в производства пред Комисията за защита от дискриминация, Административен съд – София град и Районен съд – Пловдив, образувани по подадени от ответницата жалби срещу него до КЗД, АССГ и Министерство на транспорта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: