О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 888

София, 27.04. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 980 / 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от адвокат Н. Х. М., в качеството й на повереник на адвокат Н. М. Н.. Първата е № 31622 от 11.07.2022 г. против разпореждане от 10.01.2022 г. по гр. д.№ 2041/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 35326/20.07.2021 г. поради неизпълнение на дадените указания за привеждането й в редовност и цялост. Втората частна жалба е № 32280 от 22.11.2022 г. по същото дело и е против определение от 12.10.2022 г. по гр. д.№ 2041/2019 г., с което е оставено без уважение заявление № 31618/12.07.2022 г. за възстановяване на срока. Тази частна жалба също не е в цялост.

В частните жалби се навеждат доводи за нарушение на чл. 63-66 ГПК и на чл. 259, ал. 2, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Основният довод е свързан с това, че изводът за неизпълнени указания за изправяне нередовностите на частната жалба в определения от съда срок е направен без да се съобрази, че определението, с което не е допусната поисканата правна помощ не е влязло в сила, а и без съдът да се е произнесъл по искането за възстановяване на срока за изправяне на нередовностите в предвидения в чл. 66, ал. 1 ГПК срок.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против съдебни актове, които подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 ГПК, независимо, че не отговарят на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК поради изложените по-долу съображения.

От материалите по делото се установява следното:

В хода на въззивно ч. гр. д. № 2041/2019 г. на САС, със заявление от 03.09.2018 г. /л. 37/, Н. М. Н. е поискал предоставяне на правна помощ, въпреки, че е представляван от адвокат в производството. Последвали са и други молби за същото - от 23.05.2019 г., от 12.07.2019 г. и др. Искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение с определение от 13.12.1919 г. /ръкописно на л. 89 от делото на САС/ Против това определение е подадена частна жалба № 2933/17.02.2020 г., получена в съда на 19.02.2020 г. /л. 99 от делото на САС/ Тя е оставена без движение за представянето й в цялост, защото е съдържала само един лист - не е завършена и не е подписана. За уточняването й е представено от пълномощника на жалбоподателя адвокат М. заявление на л. 104 от делото. Съдът е приел, че с това заявление не са изпълнени указанията и е върнал частна жалба 2833/19.02.2020 г. с разпореждане от 08.07.2020 г. / л. 117 от делото на САС/ Съобщението за изготвяне на това разпореждане е връчено редовно на 12.09.2020 г. и в срок е подадена частна жалба против него № 74011/23.09.2020 г. Тази частна жалба също не е била в цялост, поради което е оставена без движение с указания за представянето й в цялост и поради неизпълнението им, с разпореждане от 04.03.2021 г. е върната. /л. 142/ Против това разпореждане също е подадена частна жалба № 33430/20.04.2021 г. /л. 179 от делото на САС/, която е оставена без движение за представянето й в цялост. Съобщението за изправяне на тази нередовност е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 10.07.2021 г. / л. 182/, който не може да откаже получаване на съдебни книжа – чл. 51, ал. 3 ГПК. Тази частна жалба също е върната с разпореждане от 02.08.2021 г. поради неизправяне на нередовностите й в срок - със заявление № 35322/20.07.2021 г. не са изпълнени указанията за представяне на частната жалба в цялост, а е представена само квитанция за заплащане на д. т. – 15 лв.

Подадена е частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. срещу съдебният акт, с който е „възпрепятствано“ предоставянето на правна помощ. Не е посочен изрично съдебният акт, който се обжалва, а със съобщението от 10.07.2021 г. са дадени указания за изправяне нередовности на предходна частна жалба. Частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. не е завършена и липсва подпис върху същата, т. е. също не е представена в цялост. На 17.12.2021 г. е връчено съобщение с указанията за превеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 10.01.2022 г., предмет на обжалване с първата частна жалба по настоящото производство е върната частна жалба № 35326 от 20.07.2021 г. поради това, че със заявление № 37196/30.12.2021 г. е посочено, че се представя частната жалба в цялост, но в действителност такава не е представена. /л. 244 от делото на САС/. Това определение е съобщено редовно на пълномощника на жалбоподателя на 02.07.2022 г. На 07.07.2022 г. е постъпило заявление за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, но поради това, че към този момент не е имало течащ срок за изпълнение на някакви указания, това искане е оставено без уважение.

На 12.07.2022 г. е подадено заявление № 31618 за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 23.07.2021 г. С определение от 12.10.1022 г., предмет на обжалване с втората частна жалба е оставено без уважение заявление № 31618/12.07.2022 г. за възстановяване на срока, тъй като доводите на жалбоподателя, че не му било връчено надлежно съобщението за изпълнение на указанията са неоснователни – съобщението е надлежно връчено и не се установява наличие на особени непредвидени обстоятелства. Определението е подписано с особено мнение на член от състава поради това, че не е дадена на молителя реална възможност да реализира правата си.

При така изложеното се налагат следните изводи: Подадени са верига от частни жалби, които не са в цялост, а съдържат само първа страница, не са завършени и не са подписани, оставяни са без движение с указания, които не са изпълнявани, а след връщането на всяка от тях е подавана нова частна жалба, също нередовна – не в цялост. Формално е заявено искане за предоставяне на правна помощ, въпреки, че жалбоподателя е представляван от адвокат, чрез който са подавани част от частните жалби, за да се постигне ефекта, посочен в чл. 259, ал. 2 ГПК – спиране течението на сроковете за изпълнение указанията на съда. Така се препятства нормалното развитие на производството. Подаването на верига от нередовни частни жалби, връщани поради неизпълнение на указанията се преценява в практиката на ВКС като злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, което накърнява правата на другите участници в процеса. Страната има право да подава жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Законодателят не определя броя на жалбите, но той не е безкраен. Правото на обжалване не се състои в това чрез верига от жалби, чийто нередовности не се отстраняват и поради това се връщат, а акта за връщане се обжалва отново, да се препятства развитието на процеса или влизане в сила на съдебния акт, защото това накърнява правото на достъп до съд или на приключване на делото и спора в разумен срок. В този смисъл са определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС, определение № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС, разпореждане № 321 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2018 г на ІV гр. о. По тези съображения, първата частна жалба е неоснователна, а обжалваният с нея акт ще се потвърди.

Към момента на подаване на молбата по чл. 64 ГПК определението, с което е отказана правна помощ все още не е било влязло в сила, защото разпореждането за връщане на частната жалба против него също не е било влязло в сила. Съгласно чл. 259, ал. 2 ГПК, докато се разглежда молбата за предоставяне на правна помощ сроковете спират да текат. Последното има пряко значение за преценка допустимостта на молбата за възстановяване на срок. Тя е била недопустима, защото е подадена при условията на спрял да тече срок. Не е спазено и изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК едновременно с молбата да се представят книжата, за представянето на които се иска възстановяване на срока. Изложеното сочи на недопустимост на молбата. Вместо това е постановено определение по същество на искането за възстановяване на срока, като е нарушен и чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК – молбата не е разгледана в открито съдебно заседание. Съдът може да се произнесе в закрито заседание само по въпроса за допустимостта на молбата по чл. 64 ГПК, но ако прецени, че е допустима, следва да я разгледа в открито заседание по изричното разпореждане на закона.

Предвид изложеното, обжалваното определение с втората частна жалба е недопустимо, защото е постановено по недопустима молба по чл. 64 ГПК. Затова то ще се обезсили, а производството по молбата ще се прекрати.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.01.2022 г., постановено по ч. гр. д.№ 2041 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОБЕЗСИЛВА определение от 12.10.2022 г., постановено по ч. гр. д.№ 2041 по описа за 2019 г., с което е оставено без уважение заявление № 31618/12.07.2022 г. по чл. 64 ГПК. и прекратява производството по искането за възстановяване на срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ