Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ВПК „Николка“, чрез процесуален представител, против Решение № 89 от 23.02.2022г. по в. т.д. № 836/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е обезсилено Решение № 332 от 01.08.2019г. по т. д. № 49/2018г. на Смолянски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания по редовността на исковата молба.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281т. 3 ГПК. Сочи допуснато от въззивния съд грубо нарушение на правилата на процесуалния закон, поради неизпълнение указанията на първия състав на ВКС, дадени с Решение № 60123/ 19.10. 2021г. по т. д. № 1372/2020г., за произнасяне повторно с решение по същество при съобразяване твърденията в исковата молба и при съответната правна квалификация, според изложените в ИМ правопораждащи факти. Възразява срещу изводите на въззивния съд, приел, че жалбоподателят, ищец, се е позовавал на качеството си на недобросъвестен владелец, а в писмените си бележки сочел и воденето на чужда работа без пълномощия като основание на претенцията, които не съответстват на поддържаното от него в хода на цялото производство фактическо основание на претенцията за заплащане стойността на подобренията в имота, извършени единствено заради неосъщественото обещание за закупуване на имота, което предпоставя квалифицирането на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване основава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. Хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД обхваща ли случаите, в които се дава и/или прави нещо в периода на преговори за сключване на договор, а в последствие такъв договор не се сключва?

2. Може ли въззивната инстанция да възприема нови твърдения на жалбоподателя, наведени за пръв път пред нея, включително такива, които са изложени в писмената защита на последния?

3. Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

По първи въпрос се сочи, че въззивното решение противоречи на: Решение № 480 от 15.03.2016г. по гр. д. № 6699/2015г. на Районен съд-Бургас, потвърдено с решение на окръжния съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 205 от 28.02.2017г. по гр. д. № 4267/16г. на ВКС, ІV г. о.; по втори въпрос – ТР №1 от 04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г., ОСГК на ВКС и Решение № 50 от 12.05.2009г. по т. д. № 95/2009г., І т. о. на ВКС; и по трети въпрос – Решение № 128 от 29.04.2011г. по гр. д № 1356/2009г., ІV г. о.; Решение № 193 от 4.07.2011г. по гр. д. № 1649/2009г., ІV г. о.; Решение № 246 от 15.01.2014г. по гр. д. № 3117/2013г. на ІІ г. о., Решение № 217 от 3.07.2012г. по гр. д. № 579/2011г. на ІV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация ЕТ „Тоники – М. Б.“ депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, и в условията на евентуалност - за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивното производство, в което е постановено атакуваното решение, се е развило при условията на чл. 294 ГПК, след като с Решение № 60123 от 19.10.2021г. по т. д. № 1372/20г., състав на ВКС, ІІ т. о. е обезсилил предходно въззивно решение № 69 от 20.02.2020г. по в. т.д. № 754/2019г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд за повторно произнасяне с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в ИМ и при съответната правна квалификация, според изложените в ИМ правопораждащи факти.

При постановяване на атакуваното решение съставът на апелативния съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал претенция, различна от тази, очертана с исковата молба и допълненията – като предмет, основание и обхват на търсената защита. Изложени са съображения, че в случая не се касае за погрешна правна квалификация, поправима от въззивния съд, а за произнасяне по различни от наведените с исковата молба фактически основания, на които се основава претенцията, които са за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, поради изграждането с нейни средства на сграда в недвижим имот, собственост на ответника – бистро и облагородяване на терена около него. Посочено е също така, че при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд ищцата претендира заплащане на стойността на извършените от нея подобрения в чужд имот в качеството й на добросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Едновременно с това в писмената защита били наведени твърдения и за евентуална претенция – за заплащане на необходимите и полезни разноски по правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл. 60 и сл. от ЗЗД/, каквито твърдения въззивният съд е констатирал, че се съдържат и в първоначалната искова молба, без заявено в петитума искане в този смисъл. Прието е, че тази неяснота също е способствала за произнасяне от окръжния съд по противоречива искова молба и не по заявеното основание. Счетено е, че това е предпоставка първоинстанционният съд, на който делото следва да се върне, евентуално да даде указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране на претенцията. Въз основа на приетото, че са налице предпоставките на чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил връщане на делото на окръжния съд за разглеждане от друг състав.

Първите два от поставените въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорите им предпоставят произнасяне по същество на спора, каквото въззивният съд не е направил с атакуваното решение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по третия правен въпрос, преформулиран от съда, а именно: Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС в отменителното касационно решение за процесуалните действия, които трябва да извърши при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК?

Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят.

По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 89 от 23.02.2022г. по в. т.д. № 836/2021г. на Апелативен съд Пловдив.

УКАЗВА на ВПК „Николка“ в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 856.50 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.