О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 312

София, 27.04.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на24.04., през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 580 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сиз-О. П. ЕООД срещу решение № 673/28.10.2022г. по възз. т.д.№ 484/2022г. на САС, с което е потвърдено решение № 48/09.05.2022г. по т. д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград за обявяването на касатора в несъстоятелност, на осн. чл. 710, предл. 2 ТЗ, тъй като в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ не е бил предложен оздравителен план.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.Те са обосновани с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебните правомощия за изследване на валидността и допустимостта на постановеното по реда на чл. 710 ТЗ първоинстанционно решение и за неговото потвърждаване, вместо за обезсилването му, като постановено в закрито съдебно заседание, на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК.Искането е за обезсилване на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, евентуално - за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?По него касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановените по чл. 290 ГПК решение № 72/05.06.2018г. по гр. д.№ 1985/2017г., I г. о. и решение № 108/12.07.2019г. по т. д.№ 2033/2018г., II т. о.

2.При постановяване на решение по чл. 710 от ТЗ, длъжен ли е съдът да разгледа делото в открито съдебно заседание или следва да постанови съдебен акт в закрито заседание?По него касаторът се позовава на постановеното по чл. 290 ГПК решение № 60060/18.08.2021г. по т. д.№ 161/2021г., I т. о.

С подадения чрез адв.М. С. писмен отговор и становище ответникът по касация „КТБ“ АД - в несъстоятелност оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да потвърди постановеното по реда на чл. 710 ТЗ решение, с което „Сиз-О. П. ЕООД е обявено в несъстоятелност, след като е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на „Сиз-О. П. ЕООД за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено в закрито, а не в открито съдебно заседание. Счел е, че не е нарушен процесуалният ред за постановяване на първоинстанционното решение, тъй като производството по чл. 710 ТЗ е формално и безспорно, поради което провеждането на открито съдебно заседание е неоправдано. Формирани са мотиви, че са осъществени предпоставките по чл. 710 ТЗ за обявяване на „Сиз-О. П. ЕООД в несъстоятелност, тъй като е постановено решение по чл. 630 ТЗ (решение № 42/03.08.2021г. по т. д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград, обявено в Търговския регистър на 05.08.2021г., с което е обявена неплатежоспособността на „Сиз-О. П. ЕООД, с начална дата 25.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите), одобрени са списъци на приетите вземания на кредиторите и липсват данни и твърдения да е предлаган оздравителен план в указания в чл. 698, ал. 1 ТЗ срок, започнал да тече на 23.12.2021г. и изтекъл на 23.01.2022г., като е преклудирана възможността за предлагане, допускане и/или утвърждаване на оздравителен план.Въззивната инстанция е отчела факта, че решението по чл. 630 ТЗ не е влязло в сила, но е, счела, че това не е пречка за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ, тъй като, на осн. чл. 634 ТЗ, решението по чл. 630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение и поражда правни последици от момента на постановяването му, независимо дли е обжалвано или не. Изведени са решаващи изводи, че при тези данни единствено възможният начин за продължаване на производството по несъстоятелност е императивно предписаният в чл. 710 ТЗ, който е реализиран с обжалваното решение.

Настоящият състав констатира, че решение № 42/03.08.2021г. по т. д.№ 24/2021г. на ОС - Благоевград е потвърдено с решение № 140/07.03.2022г. по възз. т.д.№ 939/2021г. на САС, което не е допуснато касационно обжалване с определение № 646 от 07.12.2022г. по т. д. № 2251 по описа за 2022г. I т. о.

По релевирания в касационната жалба и изложението довод за процесуална недопустимост на въззивното решение, за която, както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира, че не e налице вероятна недопустимост, като основание за директен достъп до казсационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

За допустимостта на постановеното по реда на чл. 710 ТЗ решение е формирана съдебна практика по т. 1, предл. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обективирана в решение № 47/11.02.2005г. по гр. д. № 403/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 156/07.03.2007г. по т. д. № 643/2006г. на ВКС, ТК, I т. о.В тях се приема, че решението по чл. 710 ТЗ е недопустимо, когато е постановено при наличие на влязло в сила решение, с което е отменено решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и откриване на производство по несъстоятелност или в този смисъл производството по обявяване на длъжника в несъстоятелност е свързано с откриването на производството по несъстоятелност и с установяване на неплатежоспособността на длъжника.

В случая, към момента на постановяване на първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ , а и на обжалваното въззивно решение, с което то е потвърдено, са били постановени както решението по чл. 630 ТЗ, което е подлежало, съгласно чл. 634 ТЗ, на незабавно изпълнение, така и въззивното решение за неговото потвърждаване, а към настоящия момент, както се посочи, решението по чл. 630 ТЗ вече е влязло в сила.С оглед на това, обжалваното въззивно решение не е недопустимо, тъй като то не е постановено нито при липса на решение по чл. 630 ТЗ, нито при отменено решение за обявяване неплатежоспособността на касатора и откриването на производство по несъстоятелност.

Формирана е съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по въпроса дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да бъде постановено в открито заседание или това може да се извърши и в закрито заседание. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, т. 1 е изяснено, че процесуалните норми, съдържащи се в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон, са специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс, което следва от препращането в чл. 621 ТЗ. В решение № 161/24.02.2021г. по т. д. № 850/2020г. на ВКС, което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че, при липсата на нарочна разпоредба, която да указва дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да бъде постановено в открито заседание или това може да се случи и в закрито заседание, в практиката се е наложило разрешението, според което - при липса на предложен план за оздравяване в предвидения от закона срок, или при липса на приет или утвърден план -се постановява решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност в закрито съдебно заседание; Съдебният акт в този случай има значение само за администриране на производството по несъстоятелност, ето защо призоваване на длъжника и кредиторите не е необходимо; При обжалване на това решение следва да се развие въззивно производство, за което важат правилата на Г. Д. на ГПК „Въззивно обжалване“.С оглед на това, обжалваното въззивно решение не е недопустимо, тъй като с него е потвърденпо постановеното в закрито заседание първоинстанционно решение по чл. 710 ТЗ, след като въззивният съд е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и по двата поставени от касатора въпроса произтича от липсата на приложното поле на въведеното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Даденото от въззивния съд разрешение по процесуалноправния въпрос № 1 е в пълно съответствие с формираната съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. посочената от касатора.В случая въззивният съд е извършил, на осн. чл. 269, изр. 1 ГПК, дължимата служебно и въз основа на изрично поддържаното във въззивната жалба оплакване проверка, приемайки, че изцяло обжалваното въззивно решение е допустимо. Както се посочи, тези изводи са изцяло в съответствие с формираната съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Даденото от въззивния съд разрешение и по процесуалноправния въпрос № 2, който е свързан с основния спорен по делото въпрос дали решението по чл. 710 ТЗ следва да бъде постановено в закрито или в открито заседание, е изцяло в съответствие с посочената съдебна практика по т. 1, предл. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, споделяна от настоящия състав, приемаща, че съдът по несъстоятелността може да постанови решението по чл. 710 ТЗ в закрито заседание, като само производството по обжалването му пред въззивния съд следва да е в открито заседание.

Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат.

Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че е направил разноски в касационното производство.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 673/28.10.2022г. по възз. т.д.№ 484/2022г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: