1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 28.03. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.03.2023 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 868 /2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. А. срещу определение № 88 от 23.01.2023 г. постановено по гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, I-во г. о. , с което е върната подадената от нея частна жалба с вх.№11457/16.12.2022г. срещу определение №4378/15.12.2022г., постановено по ч. гр. д.№3913/2022г. по описа на ВКС, І ГО.
В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо като постановено в нарушение принципа на състезателност, визиран в чл. 8 ГПК, а по същество е неправилно, като са изложени доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното :
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С определение № 4378 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, I-во г. о. не е допуснато до касационно обжалване определение № 325/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 220/2022 г. на Апелативен съд – В.. Против това определение е постъпила частна жалба Съставът на Върховният касационен съд, първо г. о. е приел, че постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение не е от категорията на подлежащите на обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК и е върнал частната жалба.
Настоящият съставът на ВКС, I- во г. о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. с чл. 288 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. За него законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване. Същото не е и преграждащо по смисъла на закона, защото с него не се прекратява касационното производство на процесуално основание, а се извършва преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определенията по чл. 288 ГПК следва и от разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК, според което влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане, от което следва, че и самото определение по чл. 288 ГПК влиза в сила с постановяването му, а жалба срещу влезли в сила съдебни актове е недопустима.
След като частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, то и правилно същата е върната, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 23.01.2023 г. постановено по гр. д. № 3913/2022 г. на ВКС, I-во г. о. , с което е върната подадената от К. А. А. частна жалба с вх.№11457/16.12.2022г. срещу определение №4378/15.12.2022г., постановено по ч. гр. д.№3913/2022г. по описа на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: