О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 11.03.2013 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Зоя Атанасова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1492 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 05.12.2012г. по гр. д.№845/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Л. К. К. е осъдена да заплати на Д. А. В. на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС сумата 1240лв.-част от дължимите общо 22148.50лв., представляващи увеличената стойност към 2011г. на притежаваната от нея идеална част от недвижим имот-еднофамилна жилищна сграда с идентификатор * по КККР,одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г.,находяща се в [населено място], [улица],вследствие извършени СМР и започнала процедура по промяна на предназначението на 30кв. м. от сутеренната част в магазин за хранителни стоки, ведно със законната лихва от 16.03.2011г. до окончателното плащане, а Н. К. А. е осъдена да заплати на Д. А. В. на същото основание и за същите СМР сумата 22148.50лв.,представляваща увеличената стойност към 2011г. на притежаваната от нея идеална част от сградата.

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, т.е. ако са налице т. нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост; по въпроса налице ли е спокойно владение,...