Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв.В. П., в качеството му на процесуален представител на К. Г. С., изпълнителен директор на "Врана" ЕАД, срещу решение № 4719 от 2.04.2012 г. по адм. дело № 3205 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 115 от 3.02.2011 г. по преписка № КЗК-992/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, които представляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията не ангажира становище по нея.

Ответната страна по касационната жала - "Софийска вода" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Л..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от "Врана" ЕАД срещу решение № 115 от 3.02.2011 г. по преписка № КЗК-992/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Производството, по повод на което е постановено това решение е започнало по искане от търговското дружество, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В него са изложени твърдения за извършени нарушения по смисъла на чл. 21 от ЗЗК от страна на "Софийска вода" АД. По делото не е било спорно, че това дружество е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, по отношение на което са приложими разпоредбите на закона, а също, че притежава господстващо положение на пазара по предоставяне на услугите "водоснабдяване и канализация" за Столична община по смисъла на чл. 20 от ЗЗК. Търговското дружество - искател, което е инициирало производството се е позовало на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, според която норма с поведението си търговското дружество, за което се твърди, че е нарушител, осъществява пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Извършено е позоваване и на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЗК, според която норма е налице необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.

В мотивите на сега обжалваното решение са изложени подробно фактическите твърдения на търговското дружество - искател и жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство, които са били направени в искането, а именно за осъществен монтаж на водомер в нарушение на нормативните изисквания на повече от 1000 м от границата на стопанисвания от дружеството - молител имот, в резултат на което се претендира заплащане на необоснована цена в размер на 369 046.00 лв. по фактура № 0018072816 от 20.10.2009 г., която не съответства на изразходваното от дружеството количество вода. Твърдяно е също, че е налице необоснован отказ за предоставяне на услуга, а именно монтаж на индивидуален приходен водомер, който да отчита единствено потреблението на вода, осъществявано от "Врана" ЕАД, респ. отказ от изграждане на допълнително водопроводно отклонение. Застъпено е становището от искателя за необосновано прекратяване на дълготрайно установени стопански отношения, понеже "Софийска вода" АД изпраща предупредителни писма, с които го уведомява, че ще прекъсне водоснабдяването на 12.11.2009 г., поради което ще се стигне до прекратяване на дълготрайно установените стопански отношения между двете предприятия.

Тази фактическа обстановка е изложена точно в мотивите на сега обжалваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение. В същото подробно са обсъдени и възраженията на жалбоподателя в съдебното производство, по които са дадени конкретни отговори и е обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата. По повод първия спорен момент съдът е счел, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) правилно е приела, че цените на предоставяните услуги по доставка на вода от "Софийска вода" АД са регулирани и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по силата на наредба и този факт е правнозначим, поради това, че в конкретния случай предприятието с господстващо положение не определя самостоятелно цената на предоставяната услуга, а тя се определя от този независим секторен регулатор, със специална компетентност на пазара на доставка на вода. Налице е липса на елемент от фактическия състав на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Съдът е счел също, че правилно са преценени твърденията на искателя, които сочат на оспорване на количеството доставен продукт, а не на цената на услугата, като неговият аргумент, че комисията не е изследвала дали определената с фактурата цена е съобразена с одобрената цена е неоснователен. Също така съдът е приел, че спорът относно отчитането на водомера се извършва в друго производство, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което правилно комисията е приела, че не е компетентна да се произнесе по него, независимо, че има данни за търсене на защита по посочения ред. По повод довода на жалбоподателя, че сключването на договор със "Софийска вода" АД се поставя в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения, които не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение, съдът е приел, че това поведение се квалифицира като такова по чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Според него, след като предложението за сключване на договора от страна на "Софийска вода" АД е оттеглено, не се явяват нарушени интересите на потребителя - жалбоподател. Съставът на Върховния административен съд, четвърто отделение е приел също, че правилна е преценката на КЗК за липса на нарушение и по чл. 21, т. 5 от ЗЗК. Установено е, че подаването на вода не е прекъснато в действителност, поради което не е налице засягане на интереса на потребителя. Дружеството - жалбоподател се захранва от едно водопроводно отклонение, на което е монтиран водомер, отчитащ потреблението само на "Врана" ЕАД, независимо че е поставен в чужд имот, същият не е общ водомер, които да отчита водоподаването на няколко потребители. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на министъра на РРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, регламентира поставянето на водопроводно отклонение и разстоянието му от уличната регулация. Спорът относно правото на собственост върху водопроводната инсталация след водопроводното отклонение не може да се разрешава в административното производство. Според съда от данните по делото е установено, че тече процедура по изграждане на ново отклонение с водомерен възел и правилно е прието, че след като тази процедура е стартирана, не може да се приеме, че е налице отказ на "Софийска вода" АД по смисъла на чл. 21, т. 5 от ЗЗК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационната жалба съдържа отново доводи насочени към твърдяната незаконосъобразност на акта на Комисията за защита на конкуренцията, по които не се дължи произнасяне поради предмета на касационен контрол, а тези по повод на съдебното решение са за необсъждане на същите тези аргументи изложени пред първоинстанционния съд, както и за необсъждане на събраните доказателства по делото и същите са неоснователни. Комисията за защита на конкуренцията е била сезирана с искане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. След като е направена преценка на обстоятелствата, че търговското дружество - искател има интерес да предяви такова искане, респ., че ответното дружество има качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, осъществява стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК и има господстващо положение с оглед изискванията на чл. 20 от ЗЗК, и след като е бил направен анализ на съдържащите се в него твърдения, както и факти за нарушения по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗК, е постановен процесният акт по реда на чл. 60, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Същият е предмет на съдебен контрол по реда на чл. 64 от ЗЗК, във връзка с чл. 145 от АПК. При анализа, дължим с оглед на формиране на извод за законосъобразност, респ. незаконосъобразност на оспорения акт, съдът се явява обвръзан с преценката за прилагането от страна на КЗК на чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗК, доколкото са били въведени твърдения и факти, относими към изчерпателно изброените в тази разпоредба фактически основания, представляващи форми на злоупотреби с монополно или господстващо положение.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЗК забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като пряко или косвено налага цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Това е и първият спорен момент по делото, като касационното възражение е насочено към неправилната преценка на фактите по делото. Ноторно известен факт е, че цените на предоставяната услуга на доставка на вода от "Софийска вода" АД са регулирани и одобрени от ДКЕВР по силата на Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги (обн., ДВ, бр. 32/18.04.2006 г.). Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че независимо от обстоятелството, че търговското дружество има господстващо положение по смисъла на законовата разпоредба, понеже "Софийска вода" АД осъществява стопанската си дейност по силата на договор за концесия, сключен между дружеството и Столична община на 23.12.1999 г., чрез който на него му е предоставено изключителното право да експлоатира и поддържа ВиК системата на Столична община и представлява единствен участник на съответния пазар, то това дружество самостоятелно не определя цената на предоставяната услуга по доставка на питейна вода. Последната включва както доставка на питейна вода, предназначена за битово потребление, така и отвеждане на канализационни отпадни води и тяхното пречистване. Тази цена се управлява от независим секторен регулатор, със специална компетентност на пазара на доставка на вода и търговското дружество не определя пряко или косвено цени за покупки или продажби на доставяната вода. За да е осъществен съставът на разпоредбата, е необходимо господстващото предприятие едностранно и самостоятелно да налага необосновани и несъразмерни цени на потребителите си, което в случая не се явява установено и доказано. Правилен е и изводът на съда, че твърдяното несъответствие между фактурираната сума на "Врана" ЕАД и изразходваното количество вода по естеството си представлява оспорване на количествен доставен продукт, а не на цената. Твърдението за ползването на услугата, предоставяна от "Софийска вода" ЕАД и от други потребители, след като фактическа страна се установява, че "Врана" ЕАД се водоснабдява посредством самостоятелно сградно водопроводно отклонение, с монтиран самостоятелен водомер, който отчита количествата доставена вода само на него, както и оспорването на отчета на водомера, монтиран на 26.06.2008 г., поради допуснати нарушения на процедурата за извършването му е извън предмета на преценка и произнасяне от страна на КЗК, след като е налице специален ред затова, уреден в Общите условия на ВиК оператора относно оспорване неизпълнението на задълженията на същия пред секторния регулатор на съответния пазар - ДКЕВР.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЗК необоснованият отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност също представлява злоупотреба с господстващо положение. Според установеното тълкуване на тази разпоредба е налице нарушение както при първоначален отказ от доставка, така и при прекратяване на дългосрочно установени търговски отношения, като се изисква доказване и на целта на господстващото предприятие да възпрепятства стопанската дейност на клиента. Правилно първоинстанционният съд е приел, че търговското дружество - искател се захранва чрез едно водопроводно отклонение, на който е монтиран водомер, отчитащ потреблението само от негова страна, като това е в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 1 от наредба № 4 от 17.06.2005 г. на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации по отношение на водоснабдяването му. Освен това не се явяват нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 2 от наредба № 4 от 14.09.2004 г. на министъра на РРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в приложимите редакции. По делото не е бил спорен фактът, че "Софийска вода" АД е съгласувала внесен проект за изграждане на ново сградно водопроводно отклонение на 6.10.2009 г., като е декларирала, че е готова да изгради отклонение с водомерен възел, респ. е стартирана процедура за изграждане на ново водопроводно отклонение. По повод твърдяното заплашване на дружеството - искател със спиране предоставянето на услугата правилно е прието от съда, че е налице неизпълнение на задължения от негова страна, което се санкционира и това е в изпълнение на чл. 38, ал. 1 от Общите условия, представлява облигационен спор, а на практика тази разпоредба не е и приложена, понеже предоставянето на услугата не е спряно. По този начин не се установява отказ за предоставяне на услуга изразяваща се в подаване на вода и в изграждане на ново водопроводно отклонение. Също така по делото не е доказана и целта на предприятието с господстващо положение да препяства стопанската дейност на дружеството. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото са обсъдени всички правнорелевантни факти, събраните доказателства и възраженията на дружеството - жалбоподател.

При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а присъждането на такива не е поискано от ответните страни в касационното производство.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4719 от 2.04.2012 г. по адм. дело № 3205 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ Ф. Н./п/ З. Ш./п/ С. А. З.Ш.