Производството е по чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от кмета на О. П против Решение № 393/14.06.2019 год. постановено по адм. д.№ 492/2018 год. по описа на Административен съд Пазарджик.

В касационната жалба са развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е приел че решението на КЗЗ при МЗХГ не е влязло в сила към момента на издаване на оспорената заповед.На второ място се сочи, че процесната заповед е издадена в пълно съответствие с ОУП на гр. П..Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу заповедта на Кмета на О. П да се отхвърли.Претендират се съдебни разноски

В с. з. касаторът не се представлява.Чрез процесуалният си представител е депозирал писмено становище в което поддържа касационната жалба.

Ответниците А.М и Е. Валтер, чрез процесуалните си представители представят писмени отговори по касационната жалба, с които оспорват изцяло основателността на същата.Първият от посочените ответници претендира съдебни разноски.

Останалите ответници редовно призовани не се представляват и не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи че не са налице отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК.

Върховният административен съд, в настоящия си състав счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е оспорена Заповед № 32/22.03.2018 год. издадена от Кмета на О. П, в частта в която на осн. чл. 129 ал. 2, чл. 134 ал....