Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община В., срещу решение № 2036/29.10.2019г., постановено по адм. дело № 2366/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза, че финансовата корекция е неправомерно наложена, т. к. в проведената процедура по ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. не е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 5 с. з. Поддържа тезата, че неправилен е извода на съда, че с определянето на един единствен обект на поръчката и включването на по-високи от необходимите квалификационни изисквания, дори за дейности и услуги, за които те не се изискват по закон, общината е нарушила посочената по-горе норма от ЗОП отм. , Неправилен е и извода на съда, че консултантските услуги по чл. 166, ал. 1 от ЗУТ подлежат не на лицензиране, а на регистрация по реда на Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012г., което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Сочи се, че възложителят въз основа именно на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 от ЗОП отм. е счел, че не следва да се разделя обществената поръчка тъй като по този начин ще се охранят най-добре интересите му и ще се извърши по-качественото и изпълнение. Неразделянето на предмета на обществената поръчка на обособени по видове дейности, упражнявани от лица с една и съща правоспособност е нецелесъобразно с оглед осъществяването на контрол от страна на възложителя върху извършването на тези дейности и разходването на средства.

Твърди...