Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесдуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на И.В, действащ лично и със съгласието на своя баща З.З срещу решение № 219 от 24.04.2019г., постановено по адм. д. № 205 по описа за 2018г. на Административен съд - В.Т.Р се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставени в нарочна молба въпроси.

Ответникът - Областна дирекция на МВР В. Т оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна по следнитесъображения :

С обжалваното решение Административен съд - В. Т е разгледал по същество иска на И.В, действащ лично и със съгласието на своя баща З.З, с който се иска да бъде осъден ответникът Областна дирекция на МВР – В. Т да му заплати обезщетение от 300 000 лв. в едно с мораторните и законните лихви върху тази сума за причинени от незаконосъобразно действие на полицейски служител на Районно управление на МВР – Св. неимуществени вреди. Искът е бил квалифициран по чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК и в хода на производството по делото са изследвани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по този законов текст. В хода на производството административният съд е установил фактическата обстановка всестранно и в пълнота. Въз основа на нея е направил правен извод за липса на първата от предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъборазна административна дейност от страна на служителите на МВР при ОД на МВР В.Т.В основа на този правен извод е направен извод и за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. така постановеното съдебно решение е валиден и допустимо, но е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, произтичащо направената от съда неправилна правна квалификация на исковата претенция. Релевантните за спора факти са изложени в мотивите на съдебния акт, установената от административния съд фактическа обстановка не е оспорена и настоящата инстанция, на осн. 220 АПК, следва да я възприеме изцяло. По делото безспорно е установено, че от приобщеното досъдебно производство №1019/02017 г. по описа на Районна прокуратура, така и от разпитаните свидетели, че на 06.04.2017 г. около 01, 30 ищецът и 3 негови приятели решили да отидат на дисдкотека в Свищов, като използвали лек автомобил Р. М с установен ДКН, собственост на един от тримата. Последният няма свидетелство за правоупралените на МПС и водач бил вторият от тях. Пристигнали в 2.00 часа, спрели на паркинг близо до дискотеката, като всички с изключение на водача употребили алкохол. Излезли около 04, 20 часа за да се приберат, качили се в автомобила, управляван от Станев, като ищецът седнал отзад между двама от приятелите му. с установена самоличност. Преди да потеглят били забелязани от полицейски служители – Павлов и Найденов, които се намирали в патрулен автомобил О. А. Не тези служители направило впечатление, че ищецът и приятелите му говорят на висок глас, излезли са от питейно заведение и се качили в паркиран автомобил до това заведение. Решили да ги спрат за проверка, като последвали автомобила, в който се намирал и ищеца. Включили сигнализацията на полицейския автомобил и видели номера, марката и модела на автомобила, в който се намирал и ищеца. Вместо да спре с оглед подадения от полицейският автомобил сигнал, управляваният от Станев автомобил увеличил скоростта си, преминал през няколко улици и кръстовища, без да спира на знака „Стоп“, нарушавайки множество забрани по ЗДвП. Това принудило полицейските служители да предприемат преследване, като включили и звукова сигнализация и предупредили колегите си за предприетото преследване. В рамките на Свищов водачът на преследваният автомобил направил опасни маневри – намаляване на скоростта, препречвания, опит за избутване на полицейския автомобил. Проличала целта му да бъде избутан последния с оглед преустановяване на преследването. Преследваните се насочили извън града към село Ореш, като полицейският патрул, след загуба на връзката с управлението на МВР преценил, че вероятно лицата в него са пияни, а е възможно и да са извършители на престъпление. Същевременно оперативния дежурен в РУ в Свищов подал сигнал до РУ в град Левски, като потърсил и съдействие от РУ в град Белене.Междувременно на разклона за гр. Б. и с. Б. между патрулният автомобил и преследваният автомобил последвал нов сблъсък, провокиран и извършен от Свищов, при което преследваният автомобил излязъл в платното за насрещното движение и ударил предната лява част на патрулната кола. Найденов овладял патрулният автомобил, но той бил частично изхвърлен от платното като преследването продължило. При напускането на с. О. свидетелят по настоящото дело Павлов произвел няколко изстрела със стоп патрони през сваления прозорец на патрулния автомобил, за да принуди водача на преследвания автомобил да спре. Преследването продължило в посока с. Б., като и двата автомобила се движили със скорост 140 - 150 км/ч. След като преследваният автомобил така или иначе не спирал, свидетелят Павлов заредил пистолета си с втори пълнител, с бойни патрони, като произвел няколко изстрела във въздуха без ефект. През село Божурлък автомобилите преминали с висока скорост, като водачът на преследвания автомобил продължавал всячески да пречи на патрула спирането и проверката. Създавала се опасност на пътя, при което веднага след излизането от селото последвало ново ускорение и опит за бягство, при което посоченият свидетел през сваления прозорец произвел изстрели в задната част на преследвания автомобил, като се целел в гумите му, но поради високата скорост стрелбата била непрецизна и неточна. Един от куршумите преминал през автомобила и попаднал в ищеца, който извикал, че е прострелян, което предизвикало паника в другите пътници. До този момент водачът отказвал да спре, въпреки молбите на останалите пътници, които видели преследващият ги патрулен автомобил. Двата автомобила навлезли в село Стежерово и макар в началото му да бил разположен полицейски автомобил, а служителите да подавали знак за спиране на преследвания автомобил, С. не спрял, а с висока скорост продължил към Българене, като в това село се включил в главния път Плевен-Русе, без да спира на знака „Стоп“. По този начин, преследван от полицейския автомобил се движил през селата Малчика и Аспарухово, като на входа на гр. Л. в района на бензиностанция „Лукойл“ служители на РУ – Левски изградили КПП с втори полицейски автомобил с цел да спрат преследвания автомобил. Включена била сигнализацията, като служител от РУ Левски застанал на средата на пътя и подал със стоп палка сигнал за спиране. Станев не реагирал и преминал, без да намали скоростта на превозното средство. Навлизайки в град Левски, преследван от патрулния автомобил и този на РУ Левски, Станев се откъснал от преследвачите си и се укрил, тъй като познавал пътната обстановка. Спрял на паркинг, като всички пътници освен ищеца се разбягали и укрили. Пострадалият останал в автомобила, тъй като не можел да се движи, като в последствие е откаран в болнично заведение за лечение в град Плевен. Констатирано е в рамките на досъдебното производство и това не се спори и понастоящем, че изстрелите са произведени със служебното оръжие на полицейски инспектор К.П.С - медицинската експертиза по досъдебното производство е дала заключение, че причината за прострелната рана е именно произведения от Павлов със служебното оръжие изстрел, причинени са наранявания на коремната кухина, на черния дроб и на десния бъбрек, като нараняването на черния дроб е квалифицирано като разстройство на здравето, постоянно опасно за живота от момента на причиняването му до операцията на дроба и известно време след нея. Нараняването на десния бъбрек е довело до неговата травматична загуба от ищеца. Според изводите на изслушаната от съда съдебно – психологична експертиза, промените, настъпили в психическото състояние на ищеца след посоченото събитие са в негативния регистър на емоции и чувства – засилена емоционална неуравновесеност, безпокойство, тревожност, страх от възможни болестни усложнения, гняв, апатия, тъга и отчаяние. Променило се е ежедневието на ищеца, тъй като той е станал по-затворен, по – подтиснат, по –бързо се уморява физически и психически, появили са се проблеми и от сексуален характер. ВЛ дава заключение и, че с оглед младежката възраст на ищеца, неговият характер и темперамент, позволяват на последния да не преживява в краен вариант симптомите на посттравматичен стрес. С. проявява добра комуникативност, общителност, способност бързо да установи контакт с непознати хора, психомоторно е спокоен, не се наблюдава вътрешна напрегнатост и емоционално – волево е стабилен. Изводът е, че ищецът се е адаптирал в значителна степен със състоянието си.Според заключението на изслушаната от настоящата инстанция съдебно медицинска експертиза по писмени данни, високоспециализираната помощ, оказана на ищеца, са предотвратили летален изход с оглед травмата на черния му дроб, но тежката закрита коремна травма, завършила с отстраняването на бъбрек е нарушила функцията на обща регулация на обема и състава при обмяната на веществата на организма, тъй като бъбреците елиминират крайните продукти от обмяната. Тази функция е поета изцяло от другия бъбрек и той може да живее нормално живота си, но има възможност за увреждането му и тогава не могат да се развият заместителни приспособителни процеси, които да поемат съответната жизнена функция, при което е възможен обективно летален изход. Що се касае до прогнозите за възстановяване на ищеца и за възстановяването на качеството му на живот, крайното заключение на експерта е, че ищецът живее в условията на застрашаване на живота му усложнения с риск всеки момент да настъпи летален изход. Както се сочи в мотивите на решението на АС - В. Т, картината на изживяваните от ищеца емоционални страдания и душевни болки се допълва от дадените от свидетеля Събев - дядо на ищеца, показания в хода на производството по делото. В тях се съдържат факти досежно отчуждението на ищеца от обичайната му среда, преживения стрес от прострелването му, болките, които е изпитал при иначе нормални жизнени дейности след раната и последвалите я възстановителни операции и прочие. В този смисъл са и показанията на свидетеля Златков по отношение на емоционалното състояние на ищеца след случката.

От установените по този начин релевантни за спора факти, съдът е направил извод, че не са налице основанията по чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите при или по повод административна дейност. Основание за тови правен извод е разбирането, че съгласно правилото на чл. 203 АПК отговорността на държавата е ограничена само до тези вредоносни действия, които имат фактически характер, а от това следва, че тяхната противоправност се преценява с оглед на обстоятелствата по чл. 250 АПК - дали се основават или не закон. Що се отнася до изплозването на огнестрелното оръжи от полицейския служител, от което са настъпили вреди за ищеца, съдът е приел, че използването на такова оръжие е предвидено в закона - чл. 87 ЗМВР, т. е. не е налице неоснователност на извършването му. Съдът е посочил, че при това положение е налице правно основание за твърдените действия, извършени от полицейският орган, представляващи употреба на огнестрелно оръжие при описаните в закона хипотези. Приема се, че неточното и/или неправилното изпълнение на нормата, допускаща и разрешаваща предприемането на такива действия не е равнозначно с липсата на основание за предприемането им, в какъвто смисъл е тезата на ищеца. Последицата от това неправилно или неточно изпълнение може да е наказателноправна, административноправна или дори дисциплинарна, но тя по параметрите си не представлява обстоятелството, чието обективиране обуславя проявлението на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК. Изложени са съображения и за това, че сочената от ищеца като нарушена разпоредба на чл. 87, ал. 6 от ЗМВР. Тя въвежда забрана за иначе правно регламентирана дейност, когато са налице определени законови предпоставки, като неизпълнението на тази забранителна разпоредба не представлява фактическо действие, което е предприето без правно основание, а е израз на незаконосъобразно неизпълнение на функционални задължения на съответния полицейски орган. Нарушаването и може да обоснове наказателна, административно-наказателна и/или дисциплинарна отговорност., т. е. дори и незаконосъобразно предприетите от полицейския орган действия – използване на огнестрелно оръжие при неточно изпълнение на разпоредбите на чл. 87 от ЗМВР е ирелевантно за фактическият състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 от АПК.

Обобщени, мотивите на административния съд за отхвърляне не иска, квалифициран по чл. 1 ЗОДОВ са, че обективните предели на нормата не включват като основание за реализиране на отговорността на държавата тези фактически действия, които по правилото на чл. 250 АПК, се основават на законова разпоредба. Действия, които се основават на закона, могат да доведат до реализиране на друг вид отговорност наказателна, административно-наказателна и/или дисциплинарна отговорност и то на тейния извършител, но тяхното незаконосъобразно извършване е ирелевантно за отговорността на държавата спрямо увреденото лице, и те не са включени във фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ.

Както се посочи, решението е неправилно поради наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва да се посочи, че посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда, който е длъжен, въз основа на изложените и установени в хода на производството по делото фактически обстоятелства сам да направи правна квалификация на исковата претенция. Видно от подробните фактически обстоятелства, изложени в исковата молба, искът се основава на твърдение за настъпили за ищеца неимуществени вреди, ясно посочени, неоспорени и доказани в хода на делото. В обстоятелствената част на исковата се твърди, че тези вреди за физическото, психическото и емоционалното здраве на ищеца, който е ненавършило пълнолетие лице, се причинени от използването на огнестрелно оръжие от страна на полицейски служител при опита да бъде спрян автомобил, движещ се в нарушение на правилата на ЗДвП, в който се е намирал ищецът. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ, която намира своята конституционноправна основа в чл. 7 КРБ, урежда отговорност на държавата, респ. на общините за вреди, за всички видове актове, действия или бездействия, които са резултат от упражняване на административна дейност. Що се отнася до понятието действия, употребено в чл. 1 ЗОДОВ, то включва както фактическите, така и правните действия, тъй като в компетентност на един административен орган законът възлага не само фактически действия но и правни такива. В още по-голяма степен, отговорността на държавата следва да се реализира, разбира се при наличие и на останалите предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от фактически действия, които макар да се основават на закона, т. е. органът има комптетентност да ги извърши, са извършени в нарушение на неговите изисквания. Именно в това е привръзката към закононвата предпоставка действията да са извършени при или по повод извършване на административни действия. В тази насока както ЗОДОВ, така и АПК не изключват от обхвата на отговорността тези действия, които се явяват основателни по см. на чл. 250 АПК. За реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е необходимо действията да са незаконосъборазни и да са вредоносни. В полза на ищците е правилото, незаконосъобразността на действията да може да се установява инцидентно в производството по иска. Що се отнася до изискването за законосъборазност на действията по използване на огнестрелно оръжие, то предпоставките за това лимитативно са посочени в чл 87 ЗМВР. Преценката за това дали използването на оръжие е било законосъобразно следва да се направи от съда по обезщетението, ако искът се разглежда единствено в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, съобразно нормата на чл. 204 АПК. Върху изводите за законосъобразност следва да повлияе и и преценката дали е нарушен принципът за пропорционалност, който е залегнал в част от хипотезите на чл. 87 ЗМВР, доколкото по безспорен начин по делото е било установено, че увреждането е причинено от изплазването на този вид оръжие от полицейския служител.

Що се отнася до правната квалификация на иска, съдът не е взел предвид, че в ЗМВР се съдържа хипотеза - чл. 216, ал. 2 ЗМВР, която урежда като специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения от служителите на МВР. Съгласно чл. 216, ал1 и ал. 2 ЗМВР държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Следователно, при причиняване на вреди на граждани при или повод изпълнение на служебните задължения от служителите на МВР, държавата ще носи отговорност съобразно общите правила на гражданското право. Следва да се има предвид, че препратката към гражданските закони е относно материалноправния режим на отговорността, но не и процесуалноправния режим. Отговорността е имуществена, пълна и е за всички видове вреди - имуществени, неимуществени, причинени вреди и пропуснати ползи, Тук ще важи и правилото на чл. 45 ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

От процесуалноправна страна, искът, доколкото попада в обхвата на чл. 203 АПК, е подсъден на административния съд, който следва да го разгледа по реда на АПК. Обстоятелството, че искът не е бил квафициран правилно е довело до неправилно приложение на материлния закон, до неустановяване на относимите за спора факти и не е формирана воля относно това дали е налице увреждане, дали държавата ще отговаря имуществено, респ. за какъв вид вреди и в какъв размер, приема ли се съпричиняване от страна на увреденото лице. Не на последно място на страните би следвало да се възможност от една страна да прецизират размера на исковата претенция, с оглед отговорността за разноски, а от друга - за сключване на споразумение по чл. 207 АПК. Изложеното налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на АС - В. Т за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящата инстнация намира искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС за неоснователно, предвид обстоятелството, че делото се връща за ново разглеждане и не приключва в настоящата съдебна инстанция като последна такава, а част от въпросите се отнасят до свободите на движение в ЕС, които са извън предмета на спора по делото. Доколкото се иска тълкуване на ХОПЕС в частта относно правото на живот, следва да се посочи, че правото на живот е основно право на гражданите съобразно КРБ, освен това то, както и забраната за изтезания, за нечовешко или унизително отнасяне, като основни права по чл. 2 и чл. 3 от ЕСПЧ, са част от вътрешното право по правилото на чл. 5, а. 4 КРБ и са приложими от националния съд дори и служебно, а предметът на спора излиза извън обхвата на компетентност на ПЕС. Предвид изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване пореда на чл. 267 ДФЕС следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И.З, действащ лично и със съгласието на своя баща З.З, за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС по посочените в писмената му молба въпроси.

ОТМЕНЯ решение № 219 от 24.04.2019г., постановено по адм. д. № 205 по описа за 2018г. на Административен съд - В. Т.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.