Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Красна поляна“ – Столична община срещу Решение № 6128/30.10.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9825/2017 г., с което е отменена негова Заповед № РКП17-РД56-182/09.08.2017 г., нареждаща, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, прекратяване на наемното правоотношение на Н.С и членовете на семейството (домакинството) ѝ за общинско жилище.

Ответникът Н.С не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Мотивите към съдебното решение, с които се приема наличието на основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС – неплащане на наемната цена за повече от три месеца, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане – ненужно.

2. Неправилни от материалноправна страна обаче са решаващите изводи на съда за отмяната на заповедта, основани на нарушаването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК с разпореденото прекратяване на наемното правоотношение.

а. Влошеното здравословно състояние на наемателката и на единия от синовете й, установено с решения на органите на медицинската експертиза за определяне на процент на трайно намалена работоспособност, не поражда изначално противоречие на заповедта с принципа по чл. 6 АПК.

Предоставянето под наем на общински жилища безспорно съдържа в себе си социален елемент, но тази дейност не е безвъзмездна, а ниският размер на месечния наем – 51, 47 лв., по хипотеза отчита евентуалното затруднено материално и/или здравословно състояние на нуждаещите се.

Експертните решения на ТЕЛК не доказват пълна неспособност за полагане, а удостоверяват противопоказни условия, на труд за титулярката на наемното правоотношение и за сина й....