Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на район „Западен” – О. П, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт М.Т, против решение №1490 от 08.07.2019 г. постановено по адм. дело №219/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, както и че същия е противоречив. При подробно изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 г. процесуалния представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответните страни – С.Л и А.Л и двамата от [населено място] са депозирали писмен отговор на касационната жалба, в който са посочили, че не са съгласни с тезата и мотивите изразени в жалбата. Правят искане да се отхвърли касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) е отменил по жалба на С.Л, заповед №РД-09-648/02.08.2018 г., издадена от ЗА Кмет на район „Западен” – О. П, с която е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град Пловдив, улица...