Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Б. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк.. В, против Решение № 27/12.02.2020г., постановено по адм. дело № 415/2019г. по описа на Административен съд – Ямбол.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неподаване на данни в НАП от дневни финансови отчети с нулиране, нито данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива за периода от 16.08.2019г. до деня на проверката, за което е съставен протокол за извършена проверка. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е доказано извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива, както и неправилно съдът приел несъответствие на ПАМ с целта на закона и принципа за съразмерност. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – „Минсид“ ЕООД, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв.. П изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира да се остави в сила оспореното решение, както и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението Административен съд – Ямбол е отменил по жалба на „Минсид“ ЕООД, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-566-0347053/11.11.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – бензино-газстанция, находяща се в с. Г., общ.Котел и забрана за достъпа до нея за срок от 10 дни.

Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че на 07.11.2019 г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – бензино-газстанция, находящ се в с. Г., общ.Котел, стопанисван от „Минсид“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е подавало данни в НАП за доставката и движението на доставките на количествата течни горива. Тази констатация е направена, след справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, от която се установила, че данни не са подавани от 16.08.2019г. до деня на проверката.

Административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, в това число са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване, но е издадена в нарушение на материално-правните разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Мотивите в тази насока са твърде подробни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното:

а/ От събраните доказателства - справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, се установило, а и по същество не се оспорва, че в периода 16.08.2019 г. – 07.11.2019 г. в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби,;

б/ Същевременно обаче не се установявало, че това обстоятелство е било известно на оспорващото дружество, доколкото ФУ, с което е бил оборудван обектът, е функционирало без да дава индикации, че не предава данни на НАП.

в/ Видно от Свидетелството за регистрация на фискално устройство от 30.07.2019 г., наличното в бензиностанцията ФУ се обслужвало сервизно от [Фирма 2]. В хода на административното производство от управителя на сервизната фирма било изготвено становище до ТД на НАП, според което неподаването на данни до НАП се дължи на липса на добър интернет сигнал и пълно джипиес покритие на мобилната връзка.

г/ Въз основа на Протокол № 464/15.11.2019 г. за абонаментна и аварийна поддръжка и Протокол за демонтаж на фискална памет от 18.11.2019 г. и показания на двама разпитани свидетели, съдът приел за установен след проверката технически проблем на фискалното устройство, който в периода до проверката не е бил известен на стопанисващия обекта търговец.

д/ На следващо място е прието, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото веднага след проверката техническия проблем на фискалното устройство бил отстранен, за което са уведомени и контролните органи. Решението е правилно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно количествата горива.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение от данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 07.11.2019 г. при извършената проверка на търговски обект – бензино-газстанция, находящ се в с. Г., общ.Котел, стопанисван от „Минсид“ ЕООД, било установено след справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е подавало данни в НАП за доставката и движението на доставките на количествата течни горива от 16.08.2019г. до деня на проверката.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая са тези на алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и на алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е бил относно това, дали е налице неизпълнение на законово задължение за подаване на данни към НАП относно доставени и получени количества горива. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това нарушение не е установено и констатациите на съставения констативен протокол от органа по приходите са оборени от жалбоподателя по надлежен ред. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод и го намира за логически обоснован на фактите по делото.

По делото не е било спорно, че дружеството има монтирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. Установено е, че по изградената дистанционна връзка не са подавани данни към НАП, поради технически проблем на фискалното устройство. От съществено значение е обстоятелството, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия.

Правилно първостепенният съд е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които носещите доказателствената тежест страна не е провела несъмнено доказване. Основателни са и упреците му към активността на издателя на акта в извънсъдебната фаза на производството. В противоречие принципа на служебното начало административният орган не е събрал всички необходими доказателства /вж. чл. 9, ал. 2 АПК/. Администрацията е ограничила процесуалните си усилия до извършване на справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, от която се установила, че данни не са подавани от 16.08.2019г. до деня на проверката. Правилно съдът е посочил, че проверка дали неподаването на данни от ФУ по изградената дистанционна връзка с НАП се дължи на проблем на ФУ в търговския обект или на технически проблем със системата на НАП не е направена.

Отделно от това, настоящата инстанция счита, че липсват конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, което препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона.

От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с декларираните финансови резултати и създадена организация, която да позволява да не се подават дистанционно данни към НАП. Така посочените мотиви за определяне на срока са бланкетни, без конкретни данни от търговската дейност на задълженото лице и същите не съответстват на формалния характер на задължението по чл. 118 от ЗДДС, послужило като основание за налагане на мярката. Изцяло бланкетно е изложеното от органа, че е създадена организация, която да позволява да не се подават дистанционно данни към НАП. Напротив, правилно съдът е приел за установено, че в обекта е създадена организация за подаване на данни до НАП, но поради технически проблеми на фискалното устройство, които не са могли да бъдат известни на търговеца, в НАП не са постъпили данните.

След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за разноски на ответника по касация, доколкото липсва списък на разноските и не са представени доказателства за действително направени такива.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/12.02.2020г., постановено по адм. дело № 415/2019г. по описа на Административен съд – Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.