Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.К, от [населено място], срещу Решение № 933/21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2882/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. С. същото е изменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ000615-1/03.07.2018 г. издаден от гл. специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при община С., потвърден с Решение № НОМ 115/05.09.2018 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при община С., в частта, в която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 192, 73 лв. главница и лихва – 51, 80, като са определени задължения за ТБО за същите години в общ размер на 138, 65 лв. главница и 46, 72 лв. лихви. В останалата част жалбата е отхвърлена като са присъдени разноски и на двете страни по компенсация.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита че, неправилно в оспорения АУЗД задълженията за данък за недвижим имот /ДНИ/ и ТБО са определени върху 1/ 2 ид. част от данъчната оценка на имота, тъй като през процесния период е бил съсобственик с декларирана 1 / 4 ид. част от имота. Твърди, че от представените от административния орган доказателства не може безспорно да се установи, че на територията на общината е функционирало депо за обезвреждане на битови отпадъци, с оглед на което счита, че тази компонента от ТБО е незаконосъобразно начислена в оспорения АУЗД. По подробно изложени в жалбата доводи, иска решението да...