Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 22 от 13.02.2020г., постановено по адм. д. № 525/2018г. Административен съд – В. Т, девети състав, е отхвърлил жалбата на А.И, с адрес [населено място], [адрес], против ревизионен акт № Р - 04000417007213 – 091 - 001/22.03.2018г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП – гр.В. Т, потвърден с решение № 116/18.06.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.В. Т, в следните части: 1. По ЗДДС, в която е начислен допълнително ДДС общо в размер на 76 454, 03лв. и лихви за забава в размер на 28 792, 58лв., подробно описани в решението на стр. 15 и 16, ; 2. По ЗДДФЛ в която е определен за внасяне данък почл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер общо на 3 980, 39лв. и лихви в размер на 1 607, 31лв. за данъчни периоди – 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015години; 3. В частта му по ЗЗО, в която са определени допълнителни осигурителни вноски в общ размер на 1 932, 88лв. и лихви за забава в размер на 779, 80лв. С решението съдът е отменил посочения ревизионен акт в останалите обжалвани части, а именно: 1. По ЗДДС за времето от 15.11.2011г. до 30.09.3016г. в общ размер на 16 335, 24лв. и лихви за забава в размер на 5 965, 86лв.; 2. По ЗДДФЛ в размер общо на 814, 78лв. и лихви за забава в размер на 300, 42лв. и 3. За ЗЗО в размер на 366, 37лв. и лихви за забава 235, 57лв. С решението съдът е осъдил страните за разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от А. И. [ място] чрез пълномощника му адв. Н.Н. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. В административен съд да отмени решението на Административен съд – В. Т в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в тези му части. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.В. Т чрез своя процесуален представител юрк. Е.У взема становище, че решението на Административен съд – В. Т в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна.

С решението си Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на А.И, с адрес [населено място], [адрес],против ревизионен акт №Р - 04000417007213 – 091 - 001/22.03.2018г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП – гр.В. Т, потвърден с решение № 116/18.06.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.В. Т, в следните части: 1. По ЗДДС, в която е начислен допълнително ДДС общо в размер на 76 454, 03лв. и лихви за забава в размер на 28 792, 58лв., подробно описани в решението на стр. 15 и 16, ; 2. По ЗДДФЛ в която е определен за внасяне данък почл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер общо на 3 980, 39лв. и лихви в размер на 1 607, 31лв. за данъчни периоди – 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015години; 3. В частта му по ЗЗО, в която са определени допълнителни осигурителни вноски в общ размер на 1 932, 88лв. и лихви за забава в размер на 779, 80лв.

Със същото решението съдът е отменил посочения ревизионен акт в останалите обжалвани части, а именно: 1. По ЗДДС за времето от 15.11.2011г. до 30.09.3016г. в общ размер на 16 335, 24лв. и лихви за забава в размер на 5 965, 86лв.; 2. По ЗДДФЛ в размер общо на 814, 78лв. и лихви за забава в размер на 300, 42лв. и 3. За ЗЗО в размер на 366, 37лв. и лихви за забава 235, 57лв. В отменителната му част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията – това, че същата е повторна след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт по реда на административното оспорване и преписката е върната за извършване на нова ревизия; размера на установените задължения за ДДС, данък общ доход и задължителни осигурителни вноски ведно с лихви за забава по отделни периоди, констатациите на органа по приходите за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК; начина на определяне на данъчната основа и прочие. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и срокове, подписан е с квалифициран електронен подпис от издателите, притежава необходимото изискуемо съдържание, при издаването му не са допуснати пороци или нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица неговата законосъобразност само на това основание. След това /стр. 4 от мотивите, л. 361 гръб от първоинстанционното дело/ решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. На първо място /стр. 4 – 12 от решението/ е обсъдена материалната законосъобразност на оспорения акт в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност /ДДС/ за ревизираните данъчни периоди. Съдът е описал подробно констатациите на приходния орган относно определения размер задължения за допълнително начислен ДДС и лихви за забава – наличие на данни при извършени насрещни проверки, че за периода от 01.01.2011г. до 30.09.2016г. 25бр. доставчици са издали фактури за доставки на стоки/ хранителни и нехранителни/ към предприятието на ревизираното лице, което не са били отчетени в счетоводството му, за които е прието, че тези стоки са реализирани/продадени от едноличния търговец на вътрешния пазар в рамките на съответния месец и за тяхната продажба не е издаван документ и не са отчетени приходи, посочена е датата – 15.11.2011г., към която дата е прието, че лицето е достигнало оборот водещ до задължение за регистрация по ЗДДС, след която дата насетне на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 67, ал. 3 ЗДДС са определени допълнителни задължения за ДДС, като надценката на стоките е съобразена с декларираното от задълженото лице. Съобразявайки позициите на страните по делото, първоинстанционният съд е изградил извод, че независимо от констатациите за липсваща счетоводна отчетност, спорът между страните се свежда до това по колко от фактурите на въпросните 25бр. доставчици/описани подробно в решението/ са налице действителни продажби, т. е. стоката е било доставена, получена и реализирана от ревизираното лице. С оглед на съществуващата съдебна практика и публично известни факти, че при отговорът на въпроса следва да се има предвид известната порочна практика големите дистрибутори/търговци или техни недобросъвестни търговски представители да издават фактури на името на редовно свои клиенти, без стоките по тях действително да са били получени от клиентите и от друга страна, съществуващата практика получените стоки по такива фактури да бъдат укривани и реализирани без фактурите да бъдат осчетоводявани от получателите, като по този начин се реализират приходи при последваща реализация. Първоинстанционният съд е изложил много подробни мотиви за кои стоки приема, че са налице реални доставки, които не са осчетоводени от търговеца, съответно за кои стоки приема, че липсват реални доставки. Мотивите в тази насока са твърде обстойни и детайлни, за да бъдат възпроизвеждани в настоящето изложени, като систематизирани се свеждат до следното: Аргументите на административния съд за фактурите, документиращи реални доставки, са отразени в т.А от този раздел на решението, стр. 5 – 6 от решението. В тази насока е прието следното: 1. Посочено е, че в случая става въпрос за два типа фактури – а/фактури по доставки към жалбоподателя, които съдържат подпис на получател и не са оспорени от жалбоподателя и б/ фактури, които са оспорени от него, но оспорването е опровергано от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза. 2. Посочено е, че от жалбоподателя са оспорени по реда на чл. 193 ГПК положените подписи за получател по фактури на следните доставчици : „Инкозметикс“ АД, „Наслада 12“ ЕООД, „Гресткомерс“ ЕООД, „Керпи“ ЕООД, „Арте“ ООД/декларации за получаване на стоки/, „Еко бор“ ЕООД, „Табак трейд Плевен“ ООД, „Бокородо“ ООД, „Т. Л. Г Плевен“ ООД, „Табак трейдинг партнърс“ ООД, „Инкофудс“ ООД, „Н. Б“ АД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ООД. Съдът е изброил доставчиците, за които експертизата е установила, че част от фактурите са подписани от жалбоподателя или от негови служители, за доставчика „Арте“ е отбелязано, че фактурите не са подписани, но към тях са налице придружаващи декларации за получаване на стоките, подписани от служители на търговеца. 3.Посочено е още, че в административната преписка се съдържат множество фактури, които са подписани от получател и не са оспорени от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК относно авторство за получател и същите са изброени изрично в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Прието е, че след като те не са оспорени, следва да се приемат за автентични документи – подписани ако не от задълженото лице, то от негови работници или служители. 4. На отделен ред са изложени мотиви относно значението на подписа по фактурите в светлината на нормите на чл. 114 ЗДДС и чл. 7, ал. 1 ЗСч., като е изведен извод, че двустранно подписаната фактура има съдържание на приемо-предавателен протокол и представлява признание на неизгодния за получателя факт на получаване на стоката с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ. 5. Направен е извод, че предвид на фактите по делото и установената съдебна практика следва да се приеме, че подписа на получателя заявява съгласието му с удостоверения факт на осъществяване на стопанската операция, независимо от липсата или наличието на други съпътстващи документи. В допълнение е прието, че по отношение на неосчетоводените и неоспорени от ревизираното лице фактури, за които е установено че носят подпис на получател, както и оспорените фактури, за които е установено, че са подписани от служители на жалбоподателя през периоди, когато съответните лица имат сключени трудови договори с търговеца, е налице получени и реализирани стоки, като фактурите не са отразени в счетоводството, и приходите от последващи продажби не са отчетени. 6. На отделен ред са изброени конкретни фактури и подписали ги/съответно неподписали ги служители на търговеца, за които съдът приема, че също установяват получаване на стоки, продажбите на които са укрити.

По раздел Б от тази част от решението съдът е изложил мотиви защо приема реалност на доставките на стоки по фактури, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД предвид спецификите на продажби на този доставчик.

По раздел В от решението /стр. 7 – 12/ са изложени мотиви за кои фактури и доставчици съдът приема, че не установят реално извършени доставки. В този раздел е направен и анализ към кой момент съдът приема, че ревизираното лице е достигнал праг за регистрация по ДДС, от който момент на сетне следва да се определят задължения за ДДС върху реализирани продажби.

На основание констатации за реалните доставки по раздела за задължения по ЗДДС са изложени и мотиви относно размера на задълженията по ЗДДФЛ и КСО и ЗЗО.

Решението на Административен съд – В. Т в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че от мотивите на първоинстанционното решение не става ясно за кои точно фактури и доставчици съдът приема, че са налице реално получени доставки, приходите от продажба на които са укрити, съответно липсват реални доставки. На отделен ред се излагат оплаквания, че от мотивите на съдебния акт не става ясно как съдът определя към кой момент е достигнат праг за регистрация по ЗДДС, съответно са определени допълнителни задължения за ДДС.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Предвид становищата страните първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен въпрос по делото - дали ревизираното лице се явява получател на стоки по процесните фактури на гореописаните доставчици, разпоредил ли се е с тях в последствие, в резултат на което е реализирал приходи, водещи до възникване на задължение за начисляване на данък добавена стойност, данък общ доход и задължителни осигурителни вноски върху реализираната печалба. Преди да отговори на спорния въпрос решаващият съд е очертал и съответната рамка при подобен род спорове – издаване на фактурите на името на редовни клиенти от страна на доставчици на едро или техни търговски представители, без такива стоки да са били доставяни на посочените лица или издаване на фактури от такива доставчици, които фактури не са изцяло или отчасти не са осчетоводени от получателя, а доставените стоки са реализирани без реализираните приходи от продажби да бъдат отчитани по предвидения за това ред. Съдът е съобразил и установената съдебна практика при т. н. „разносна търговия“, каквато търговска дейност по занятие е извършвало и задълженото лице, се е наложило разбирането, че при доставката на подобен род стоки/хранителни стоки, цигари, перилни препарати и прочее стоки, продавани в подобен род магазини/ доставката се счита извършена с подписването на фактурата от представител на получателя, като стоката се доставя на място в търговския обект. При тези доставки не се съставят някакви нарочни приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доставни документи, като обичайно стоката се поръчва предния ден по телефона, доставя се с транспорт на доставчика, заплаща се на място на шофьора на транспортното средство или съответен дистрибутор, като се издава касов бон от мобилно устройство с фискален принтер. При този вид търговия /разносна търговия/, механизмът на доставките е опростен и с факта на подписване на фактурата от получателя се приема, че е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки. В този смисъл е издадено и разяснение на изпълнителния директор на НАП - № 53 – 04 – 303/10.05.2016 г. за подобен род доставки.

В касационната жалба не се съдържат оплаквания относно даденото тълкуване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. По същество оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се според касатора в това, че от мотивите на съда не става ясно за кои фактури и доставчици първоинстанционният съд приема, че са налице получени доставки и за кои не са налице такива.

Настоящата инстанция намира така направеното оплакване за неоснователно.

Съобразявайки изложеното по-горе относно механизма на този род доставки, съответно значението на подписа за получател за доказване на реалното получаване на доставката, първоинстанционният съд правилно е приел, че за доказани доставки следва да се приемат тези по фактури/ и съответни доставчици/, които носят подпис за получател на задълженото лице или негови работници или служители през съответния данъчен период, съответно, за тези от фактури, по които оспорването на подписа за получател е опровергано от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза. Мотивите в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция /чл. 221, ал. 2 АПК/ и не следва да бъдат преповтаряни. Следва да се има предвид, че в случая става въпрос за множество фактури на много доставчици /25 на брой/, за не-малки данъчни периоди/особено в частта по ЗДДС/. Това обстоятелство е наложило назначаването на съдебно-счетоводна експертиза /основна и допълнителна/, която е определила размера на съответните задължения /главница и лихви/, съобразявайки изложеното по-горе за кои фактури са налице реални доставки. Заключението на експерта е възприето от съда при условията на чл. 202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, т. е. не безрезервно, а съобразявайки го заедно с всички събрани по делото доказателства, в това число заключението по назначената съдебно-графологическа експертиза. Препращайки към заключението, съдът е изложил ясни мотиви, от които става ясно за кои фактури и доставчици приема, че са налице реално получени доставки от задълженото лице, които не осчетоводени от него, съответно по кои фактури и доставчици приема, че липсват доказателства за реално получени доставки. Този механизъм на изписване на мотивите и диспозитива на съдебния акт следва да бъде приет за нормален и реалистичен предвид обема на издадените фактури и продължителността на данъчните периоди. При несъгласие с изложеното от експерта страната е могла да иска назначаване на допълнително заключение или на нова експертиза.

Изложеното до тук важи и по отношение на оплакванията в касационната жалба, свързани с определяне на датата, към която задълженото лице е достигнало праг за регистрация по ДДС. В тази насока следва да бъде посочено, че с ревизионният акт е определена по-ранна дата, от тази, определена от решаващия съд, и на това основание в една част ревизионният акт е отменен в полза на жалбоподателя като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е изложил надлежни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – В. Т в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 800, 93лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 22 от 13.02.2020г. на Административен съд – гр.В. Т, девети състав, постановено по адм. д. № 525/ 2018г. в обжалваната му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА А.И от [населено място], [адрес], да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 800, 93 /три хиляди и осемстотин лева и деветдесет и три стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.