Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Първо районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – С. З, срещу Решение №272/19.07.2019 г., на Административен съд С. З, постановено по административно дело № 360/2019 г.
С обжалваното решение е отменена Заповед УРИ 19593-238 от 12.04.2019 г. на началника на Първо РУ – С. З, с което, на основание чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ), на А.Д е отказано издаването на разрешително за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие с нарезна цев и боеприпаси, за ловни цели.
Касаторът, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Обоснова, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Счита, че оспореният административен акт е издаден именно на основание посочената разпоредба, при съобразяване с тълкувателно решение(ТР) № 4/06.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, като безспорно е доказано, че заявителят през последните три години системно е нарушавал ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и това представлява нарушение на обществения ред и сигурност и е предпоставка за отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Иска се отмяна на обжалваното решение, а по същество потвърждаване на оспорваната заповед, както и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – А.Д от [населено място], [област], не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
На 15.03.2019 г. А.Д подава до началника на Първо РУ - Ст.Загора заявление по образец за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на 1 брой нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи.
На 12.04.2019 г. началника на Първо РУ-Ст.Загора издава заповед, с която отказва на разрешение за придобиване чрез закупуване на 1 брой нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели с мотива, че при проверка е установена пречка по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ (в приложимата й редакция към момента на издаване на заповедта), а именно че през последните три години заявителят има повече от три нарушения на обществения ред, за които са му наложени административни наказания, като конкретно са посочени 6 броя електронни фишове, с които са наложени административни наказания за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП в периода от 11.09.2017 г. до 22.03.2018 г.
При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Посочено е, че през последните три години преди издаване на оспорения административен акт, против А.Д са били издадени 6 броя електрони фиша за извършени от него нарушения на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА). При преценка на релевантните факти и съобразявайки ТР № 4/2008 г. по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, съдът е приел, че тези нарушения относно неспазване на максимално разрешената скорост на движение по пътищата в и извън населено място, макар и засягащи обществения ред и представляващи правонарушения, не са от естество да засегнат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и да сочат някаква по-висока степен на обществена опасност и съответно, не са от естество да покажат непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. В този смисъл е направен извод, че не е изпълнена хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, поради което постановеният административен акт е отменен като материално незаконосъобразен. Решението е правилно.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ (в приложимата редакция преди отм., ДВ, бр. 37 от 2019 г.) – послужила като основание за издаване на оспорвания отказ, е предвидено, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания.
За да се приложи нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, както правилно е съобразил съдът, следва да са кумулативно налични три предпоставки: нарушения на обществения ред от страна на заявителя, налагане на административни наказания за тези нарушения, като следва наказанията да са три или повече и следва нарушенията да са извършени в период от три години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на оръжие.
Липсва легално определение на понятието „нарушение на обществения ред“ и същото се извежда от тълкувателно решение № 4/06.06.2008г., постановено по тълкувателно дело № 1/2008г., на ОСК на ВАС, на което се е позовал и първоинстанциония съд. Според тълкуването на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗКВВООБ отм. , която е идентична с разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ.
В конкретния случай се установява, че настоящият ответник е подал заявление на 15.03.2019 г., като периода който органа следва да провери за извършени нарушения на обществения ред, завършили с налагане на административни наказания е до 15.03.2016 г. Няма спор между страните, че в посочения период спрямо Донев има издадени и влезли в сила 6 броя електронни фиша, с които са наложени наказания за извършени административни нарушения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – за управление на моторно превозно средство с превишена скорост в и извън населено място. Безспорно е, че на лицето са наложени повече от три наказания за извършени от него административни нарушения в период от три години.
Спорният въпрос се отнася до преценката попадат ли тези нарушения в обхвата на понятието „нарушения на обществения ред“, пречупено през призмата на целта на производството за издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие по ЗОБВВПИ. Отговорът е отрицателен.
Нарушенията по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – за управление на МПС с превишена скорост в и извън населено място не попада в обхвата на понятието "нарушение на обществения ред" и последните не са от естество да установят непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ.
Като не е съобразил характера на извършените от А.Д административни нарушения и това, че те не нарушават обществения ред по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ (в приложимата редакция), административният орган е постановил заповедта си в нарушение на материалния закон. В този смисъл понятието "нарушаване на обществения ред", употребено в приложената правна норма, следва да се тълкува стеснително като свързано само с нарушение на обществения ред като такъв и/или извършването на други нарушения, които при наличието на притежавано разрешително и съответно на огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до други, още по-тежки, но свързани с него последици. Само в посочените случаи ще бъде осигурено спазването на действителната цел на закона.
Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане на основание чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на направените в производството разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №272/19.07.2019 г., постановено по административно дело № 360/2019 г. по описа на Административен съд С. З.
Решението е окончателно.