Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрисконсулт А.К, против Решение № 2189/22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 497/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22000118002164-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 379/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който „Скади" ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС общо в размер на 289 401, 11 лева и лихви за забава в общ размер на 42 080, 28 лева, и Дирекция „ОДОП" – гр. С. е осъдена да заплати на „Скади" ЕООД разноски в размер на 500, 00 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издадения ревизионен акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски в размер на в размер на 14 420, 00 лева, включително и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът - „Скади" ЕООД, в писмени бележки, чрез управителя С.К, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на административния съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред АС – Благоевград е образувано по жалба на „Скади“ ЕООД срещу РА № Р-22000118002164-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 379/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на „Скади“ ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС общо в размер на 289 401, 11 лева и лихви за забава в общ размер на 42 080, 28 лева, в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 301 189, 25 лева поради недоказани вътрешно общностни доставки (ВОД) на стоки и отказано право на данъчен кредит в размер на 18 522, 02 лева.

За да отмени издадения РА, АС - Благоевград е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон.

Решаващите мотиви на административния съд, за да отмени РА могат да бъдат систематизирани до извода, че от събраните по делото доказателства се установява реалността на извършените ВОД. Съдът е приел, че от една страна заключението от назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), а друга - от събраните доказателства са оборили основното твърдение на органите по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството - жалбоподател, а именно - недоказана реалност на доставките. Прието е, че въз основа на заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, както и от анализа на приложените по делото документи, ценени съвкупно с останалите, налични по делото писмени доказателства, невзети предвид от органите по приходите при издаването на обжалвания РА, се налага извод за реалност на осъществени доставки по спорните фактури. В заключение АС – Благоевград е приел, че при наличието на пряко доказване на фактите, които са от значение за осъществяване на доставките по издадените фактури, не е налице законово основание на оспорващото дружество да бъде отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, което обусловило незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Основателни са доводите на касатора - директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С., че събраните по делото доказателства са недостатъчни да обосноват наличието на извършени от ревизираното дружество ВОД, тъй като липсват категорични доказателства, които да установяват, че гръцките контрагенти са реални получатели, респ. ревизираното дружество е реален изпълнител на оспорените доставки. Основателно касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните в хода на производството доказателства, в резултат на което е формирал погрешно вътрешно убеждение относно фактите по делото, несъответстващо на действителното фактическо положение, което от своя страна е довело до погрешни правни изводи, противоречащи с материалния закон.

Първият спорен въпрос по делото е налице ли са реално извършени вътреобщностни доставки към гръцки контрагенти.

Съобразно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, вътреобщностната доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с Правилник за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи, за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка.

В конкретния случай в хода на ревизията са извършени насрещни проверки и запитвания за обмен на информация до данъчната администрация на Гърция, като събраните във връзка с процесните доставки доказателства са обсъдени и анализирани, въз основа на което правилно с РА е прието, че не са налице ВОД, респ. облагаеми доставки, поради наличието на категорични и безспорни доказателства за това, че гръцките дружества не са получатели на доставки, респ. липсата на такива, че сочените като извършители доставчици са реалните изпълнители. Според получените отговори по изпратения обмен на информация гръцките търговци нямат отразени сделки със „Скади“ ЕООД, като същите декларират, че не са имали взаимоотношения с ревизираното дружество и документите, приложени към изпратените молби от българска страна, не са подписвани и подпечатвани от тях и не отговарят на издаваните от тях документи.

В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са доказани ВОД.

Втория спорен въпрос е относно реалността на доставките, по които е отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 18 522, 02 лева.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за доказани реални доставки. Органите по приходите са предприели необходимите действия по събирането на доказателства, както обосновано е посочил и касаторът. В хода на ревизията във връзка с доказване и установяване реалността на доставките, по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит, на основание чл. 45, ал. 2 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, във връзка с които не са били предоставени първични счетоводни документи, съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС.Нето на изисканите доказателства от страна на посочените дружества е поставило в невъзможност органите по приходите да изследват изпълнението на процесните доставки. Не е осигурен достъп до обекти и счетоводството, а при извършено посещение на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл. 8 от ДОПК, е установено, че на адреса не се намират първични счетоводни документи, регистри, търговска, банкова документация и счетоводната отчетност на дружеството. От самото ревизирано дружество също не са представени доказателства, че фактурираните стоки и услуги по посочените фактури реално са получени от „Скади“ ЕООД, както и доказателства, че същите са използвани за извършването на облагаеми доставки.

При липса на годни доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги в съответствие с материалноправните разпоредби, обоснован е изводът от органите по приходите, че не са налице законовите основания за ползване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Като е приел обратното, АС - Благоевград е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което следва да бъде отменено. Предвид че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на „Скади“ ЕООД против РА № Р-22000118002164-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 379/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който „Скади" ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС общо в размер на 289 401, 11 лева и лихви за забава в общ размер на 42 080, 28 лева.

С оглед изхода на спора, решението на АС – Благоевград е неправилно и в частта на присъдените в полза на „Скади" ЕООД разноски в размер на 500, 00 лева, поради което следва да се отмени и в тази му част.

Наред с това предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора и крайния изход по спора, на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски в размер на 14 420, 00 лева, представляващи разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2189/22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 497/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Скади“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22000118002164-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. С., потвърден с Решение № 379/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „Скади“ ЕООД, с ЕИК: 202734240, гр. Б.д, ул. „Лале“ № 10, с управител С.К, да заплати на Национална агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 14 420, 00 лв. (четиринадесет хиляди четиристотин и двадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.