Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Е. Х“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.. К, срещу Решение № 5238/30.07.2019 г. по адм. д. № 5378/2019 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0338784/04.04.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационна жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Е. Х“ ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0338784/04.04.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София, с която на „Е. Х“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – офис за спедиторски услуги, находящ се на Международен път Е - 80, О. Д, стопанисван и експлоатиран от „Е. Х“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „д“ ЗДДС.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд не е приел за доказано твърдението, направено от страна на дружеството, че фискалното устройство е било предадено на фирмата, осъществяваща сервизното обслужване на ФУ, тоест попада в хипотезата на визираното в чл. 50, ал. 6 от Наредбата изключение, при което паспортът придружава фискалното устройство.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") предвиждат, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ.

В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не се съхранява посочения в чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н- 18/ 2006г. документ. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, установено е за първи път, то налагането на процесната ПАМ за срок от 5 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на Закон за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. В тази връзка дружеството се съобразява и представените с касационната жалба данни за освобождаване на дружеството от административно-наказателна отговорност за същото нарушение по резолюция от 30.09.2019г. на административно-наказващия орган, който е идентичен с издателя на процесния ЗПАМ.

Следва да се има предвид, че с касационната жалба от дружеството е представен паспорта на фискалното устройство, с което е постигната целта на ПАМ, а още в първоинстанционното производство са представени като доказателства по делото Протокол за вземане от 21.03.2019 г. от фирмата, осъществяваща сервизното обслужване на ФУ, и Обяснителна записка от 22.03.2019 г. от „Веко трейд“ ООД.

Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществени разноски по списък общо в размер на 870лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационна инстанция. В първа инстанция не е направено искане за присъждане на разноски, не е представен и списък на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5238/30.07.2019 г. по адм. д. № 5378/2019 г. на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0338784/04.04.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Е. Х“ ЕООД гр. С., с ЕИК 205367807, сумата от 870лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски за касационното производство. Решението е окончателно.