Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на В.А от [населено място] против решение № 1692 от 17.10.2019 г., постановено по административно дело № 1602/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на В.А против направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А-К/46/ЛП от 03.06.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Карнобат, потвърдено с решение № 27, изх. № 02-РД06-0027/28.06.2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас.
Касаторката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата й и в две допълнително представени молби, чрез пълномощника адв. Д.В, са изложени доводи за неправилно прилагане от страна на съда на цитирани законови и подзаконови разпоредби, както и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено като противоречащо на материалноправни разпоредби и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено обжалваното направление за включване в механизма за лична помощ.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Карнобат, в депозиран писмен отговор по касационната жалба излага подробни доводи за нейната неоснователност. Иска жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да се остави в сила. Към отговора приложено са представени писмени доказателства.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност, в т. ч. материална законосъобразност на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 от ЗХУ (Закона за хората с увреждания) до директора на ДСП - Карнобат от 17.04.2019 г., жалбоподателката поискала такава, като декларирала 100% степен на увреждане с чужда помощ, пожизнено, съгласно цитирано решение на ТЕЛК. Заявила следните услуги и подкрепящи мерки: месечна финансова подкрепа, целеви помощи за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), целеви помощи за балнеолечение и рехабилитационни услуги, ползване на лична помощ и социални услуги. Към заявлението попълнила и подала формуляр за самооценка, в който под формата на въпросник отговорила на множество въпроси за собственото си състояние, желания и възможности.
В.А е била включена в списък на лицата, на които били връчени покани срещу подпис и са били уведомени за провеждане на заседание на специализирания отдел за изготвянето на индивидуалната им оценка на потребностите на 27.05.2019 г., с начален час 9.30 часа в сградата на ДСП - Карнобат. Тя е посочена на първо място в списъка, като подписът й е положен на 17.04.2019 г. Била ѝ връчена и нарочна покана за това заседание, в която е посочено, че съгласно чл. 16, ал. 4 от Правилник за прилагане на Закон за хората с увреждания (ППЗХУ), има право да присъства на заседанието, но присъствието ѝ не е задължително, като последното е записано с по-тъмен удебелен шрифт.
Представена е по преписката извършена писмена индивидуална оценка на потребностите на В.А с дата на изготвяне - 27.05.2019 г. В нея са записани възрастта и социалния й статус - 63 години и 7 месеца, неосигурена. Въз основа на нейната самооценка е посочено, че се справя в ежедневните и битови дейности с помощта на личен асистент. В негово отсъствие е подпомагана от съпруга й, който също е лице с увреждане. Зависима е от чужда помощ, при приготвянето на храна, почистването на дома, използването на битова техника, ползва помощ при поддържане на личната си хигиена. Нуждае се от подкрепа при осъществяване на социални контакти, пазаруване, придружаване до личен лекар и изследвания. Придвижва се в домашни условия затруднено, а извън дома - съпроводена от придружител. Ползва извън дома акумулаторна количка. Посочено е здравословното й състояние към момента на оценката по притежавано експертно решение на ТЕЛК, увреждане 100% СЧП (с чужда помощ), заболяване [диагноза]. Отразено е и, че няма интелектуална, психическа и сетивна недостатъчност, както и други заболявания. Изчислена е степен на затруднения във функционирането: общо брой - 62 точки, отговарящи на трета степен - много тежка зависимост/затруднения и часове за лична помощ - 77 часа месечно. Констатирана е висока степен на зависимост за включване в социална среда. Посочен е и периода за предоставяне на личната помощ - 01.09.2019 г. -31.05.2024 г. Съответният размер на точките и часовете за лична помощ са били изчислени по приложените формуляри по Приложение № 2 към МИИОППХУ (Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика).
За да формулира извод, че сезиралата го жалба е неоснователна, а оспорения с нея административен акт е законосъобразен, Административен съд – Бургас е приел, че не се установява нарушение на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените такива и които самостоятелно да обуславят отмяната на оспорената заповед, като в тази връзка е посочил изрично, че изчисленията на размера на точките и часовете за лична помощ са извършени стриктно по реда, определен в Методиката. Според съда не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателката за опорочаване на процедурата по провеждане на заседанието на специализирания отдел за изготвянето на индивидуалната й оценка, тъй като тя не била участвала в него. От всички събрани по делото доказателства, включително заявеното от самата жалбоподателка, и показанията, дадени пред съда от нейния личен асистент, се установявало, че това заседание се е провело пред сградата на ДСП - Карнобат. Касаторката е била там, уведомена е за изводите на социалните работници и членовете на специализирания отдел, и е изразила несъгласие с тях. Установено е, че за заседанието не е изготвен писмен протокол, доказващ провеждането му, но съдът е приел, че в чл. 16 от ППЗХУ не е предвидено такова изискване, поради което писмената форма не е нито форма за действителност, нито форма за доказване на проведеното заседание. Провеждането му е допустимо да бъде установено с всички доказателствени средства, което в случая е сторено. Първоинстанционният съд счита, че дори да е налице процесуално нарушение, то е свързано единствено с обявяването в поканата до жалбоподателката, че присъствието ѝ на заседанието на специализирания отдел не е задължително, но приема, че нарушението не е съществено, защото жалбоподателката е реализирала в пълна степен своите права - тя е присъствала на това заседание, взела е отношение по определената й оценка, като е изразила несъгласието си с нея, а впоследствие е реализирала и правото си да я обжалва, включително пред съда. С това нейните права по никакъв начин не са били накърнени.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.
Касационната инстанция не се споделя изводите на Бургаския административен съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ всеки човек с увреждане има право да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В тежест на административния орган обаче е задължението да осигури възможност за упражняване му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Действително, видно от доказателствата по делото, касаторката е уведомена за предстоящото заседание на специализирания отдел за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на 27.05.2019 г. Доказателства за провеждането на такова заседание, както и за участието на касаторката в него, липсват. Пред първоинстанционния съд не е представен протокол от проведено заседание.
Неправилен е извода на съда за липса на такова нормативно изискване. Нормата на чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява задължение на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко заседание, като протоколите от заседанията и индивидуалните оценки на потребностите се съхраняват за срок 10 години в дирекция „Социално подпомагане“, съгласно чл. 20, ал. 1 от същия правилник. Представеният едва пред настоящата инстанция по делото протокол не следва да бъде кредитиран, предвид забраните по чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съгласно които в касационното производство се допускат само писмени доказателства за установяване на касационните основания, но не и доказателства по фактите. Според нормата на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Действително непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, но това не означава, че страната (в случая касационния ответник) може да черпи права от собственото си процесуално бездействие за приобщаване на относимите към спора доказателства (ако наистина са създадени в хода на административното производство, защото непредставянето им с административната преписка пред първоинстанционния съд поставя под сериозен въпрос момента на създаването им), като ги представи за пръв път пред касационната инстанция. От друга страна, липсва и присъствен списък на лицата от проведеното заседание. Констатира се липса на доказателства, удостоверяващи факта на действително провеждане на заседанието. Вместо заседание, пред административната сграда е проведена среща между жалбоподателката, настояща касаторка, и служител на ДСП - Карнобат, в която В.А е уведомена за приетото решение по отношение на нея, но тази среща не е от характер да санира направените нарушения на процедурните правила. Провеждането на такава среща се установява безспорно с оглед данните по делото, обясненията на касаторката и свидетелските показания на личния асистент на Андреева, но същата не може да бъде приравнена на изнесено заседание на отдела, с оглед изложените по-горе обстоятелства. Неизпълнението на посочените императивни изисквания води до неспазване на изведената от законодателя цел за включване и активно участие на човека с увреждане в целия процес по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите.
С Постановление № 64 от 29.03.2019 г. на Министерския съвет на Р. Б е приета Методиката, въз основа на която се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Методиката „При извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него.“.
Видно от доказателствата по делото служителят е посетил адреса на жалбоподателката на 15.05.2019 г., обстоятелство, отразено на втората страница от заявлението-декларация. В материалите по преписката липсват обаче доказателства, че е осъществено изискуемото интервю с човека с увреждане или с човека, който полага грижи за него. Това обстоятелство не е обследвано и от първоинстанционния съд. Наличието на попълнен от лицето формуляр за самооценка не освобождава служителя, водещ случая, от задължението му за осъществяване на интервю. Доказателства в подкрепа на изложеното в отговора на ответника твърдение за изпълнението на това задължение не са ангажирани. Липсват данни, че такова интервю с лицето и негови близки е проведено. С оглед на това съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пряко рефлектиращи върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определените въз основа на нея часове лична помощ. С неизвършването на изискуемото интервю се засяга неблагоприятно правото на жалбоподателката да получи адекватна за необходимостта й лична помощ, включително относно определения брой часове.
Хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нарушаващи както правото на защита на участващото в процедурата лице, така и императивни процесуални норми.
Като не е констатирал съществените нарушения на административнопроизводствените правила, както и с оглед извършеното от съда неправилно тълкуване на горецитираните правни норми, съставът на Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1692 от 17.10.2019 г., постановено по административно дело № 1602/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А-К/46/ЛП от 03.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Карнобат, потвърдено с решение № 27, изх. № 02-РД06-0027/28.06.2019 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Карнобат за ново произнасяне в съответствие с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.