О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4445

София, 07.10.2024 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

частно гражданско дело № 3317 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1164/19.02.2024г., подадена от В. С. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Г. Ц. В. от САК, срещу определение № 66/25.01.2024г. по в. ч.гр. д.№ 00803/2024г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, І въззивен състав, с което е потвърдено определение №3436 от 20.10.2023г., постановено по гр. д.№4255/2023г. на Районен съд-Перник, с което съдът е върнал искова молба с вх.№18137 от 31.08.2023г., подадена от жалбоподателката, и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото интересите й в качеството на ищец са изцяло игнорирани, а са оставени като приоритетни интересите на ответниците и техните противоправни действия. Счита, че в обжалваното определение са налице редица противоречия, повторения и цитиране на неизпълнени указания, което не отговаря на истината, тъй като възприетото от съда и изложено в мотивите не е съобразено с фактическата обстановка, липсва задълбочен анализ на фактическата ситуация, което прави изводите на съда повърхностни, незаконосъобразни, влизащи в противоречие с нормативно заложените в гражданското законодателство норми, съотносими към основните характеристики на правния казус. Като съществено процесуално нарушение определя необсъждането от въззивния съд на всички доказателства по делото, надлежно окомплектовани в три папки. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд неправилно се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Излагат се съображения, че:

1.Неправилно са тълкувани текстовете на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, които съдът свързва по свое усмотрение с редовността на исковата молба, респ. допустимостта на процеса;

2.Неправилни са тълкувани текстовете на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК относно (според съда) неотстраняване на пороци, касаещи ясно и точно формулиране на исковата претенция;

3.Неправилно са тълкувани текстовете на чл. 75 ЗС като аргумент за отхвърляне на нейната претенция за нарушено владение.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците С. В. С. и Д. В. С. чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. от ВАК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд съобразно задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018г. по т. д.№ 5/2015г. на ОСГТК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

В. С. Р. е предявила срещу С. В. С. и Д. В. С. няколко обективно съединени иска с петитум (според исковата молба) да бъде прогласена нищожността на делбата на процесния наследствен имот като неподеляем, да бъде утвърдено правото й на единствен законен собственик на двете УПИ-та в качеството на добросъвестен владелец и собственик по нотариален акт от 1977г., както и да бъдат осъдени ответниците да я компенсират за всички подобрения в имота до неговото разделяне от съда.

Първоинстанционният съд е приел, че така подадената искова молба е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК и с разпореждане от 08.09.2023г. е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности (да изложи обстоятелствата, на които основава иска за нищожност на делбата; да посочи решението за делба по кое дело е постановено; да посочи имота, който твърди, че владее (ако търси защита на нарушено владение), неговото местонахождение и да го индивидуализира надлежно чрез посочване на неговия вид, номер, местонахождение и граници; да посочи основанието, на което владее имота; да конкретизира кой и кога е нарушил владението й; да уточни искането си до съда; ако търси защита на правото на собственост - да изложи обстоятелствата, обосноваващи правния й интерес от предявяването на иска, да индивидуализира имота, на който твърди, че е собственик, да изложи обстоятелства кой, кога и по какъв начин оспорва правото й на собственост и чрез какви действия/бездействия, както и основанието, на което твърди, че е придобила собствеността и да представи данъчна оценка на имота; да изложи обстоятелствата, на които основава иска си за компенсация за всички подобрения в имота, както и подобренията, които твърди, че е извършила, тяхната стойност и период на извършване и др., както и да внесе съответната държавна такса.

Първоинстанционният съд е приел, че така дадените указания не са били изпълнени чрез подадените от В. Р. молби, вкл. след даването на допълнителни указания. Приел е, че не са изложени обстоятелства кога и какви действия извършват ответниците, чрез които да се нарушава твърдяното владение, които обстоятелства съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се съдържат в исковата молба, тъй като от една страна съдът не може да изготви своя проект за доклад при насрочване на делото, респ. не може да определи правилно правната квалификация и не може да разпредели правилно доказателствената тежест, а от друга страна липсата на изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, води до невъзможност ответниците да организират своята защита. Посочил е също така, че ако предявеният иск е с правно основание чл. 75 ЗС, то липсата на посочена дата на нарушението не позволява на съда да провери дали е спазен преклузивният срок за предявяване на иска, за който съдът следи служебно. Прието е също така, че и искът за присъждане на подобренията следва да бъде уточнен, като се посочи вида, стойността и момента на извършване на подобренията, както и обстоятелствата, при които са били извършени.

Съобразявайки развитието на производството по отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба пред първоинстанционния съд, което е детайлно възпроизведено в обжалваното определение, въззивният съд е споделил изцяло и съображенията на първоинстанционния съд досежно значението на дадените указания и необходимостта констатираните нередовности на исковата молба да бъдат отстранени.

Посочено е, че индивидуализацията на спорното право следва да бъде извършена от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания и ако дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности не бъдат изпълнени, исковата молба трябва да бъде върната.

Тези съображения на въззивния съд изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС, според която предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопроизводящите факти и отправеното искане до съда (решение №29/09.02.2016г. на І г. о. на ВКС по гр. д.№4526/2015г.). Изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, проявява връзката между субективното материално право, засегнато от правния спор и гражданския процес като предвидени в закона условия и ред за неговата съдебна защита. Затова чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК възлага в задължение на ищеца да посочи белезите, които индивидуализират заявеното за защита субективно право – източник, страни и съдържание (решение №21/09.02.2016г. по гр. д.№3530/2015г. на І г. о. на ВКС). Когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Индивидуализацията при това трябва да пълна. Такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението, границите и площта на реалната част (решение №70/14.06.2018г. по гр. д.№2741/2017г. на ІІ г. о. на ВКС).

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал изключително подробни и ясни указания на ищцата, при което, с оглед обстоятелството, че ищцата е била представлявана от упълномощен адвокат, то тя не е била лишена от възможност да уточни исковите претенции по начин, по който те да съответстват на законовите изисквания. Съобразено е, че дадените указания не са били изпълнени по начин, даващ възможност съдът да извърши адекватна преценка за допустимостта на иска за защита на владението, както и да извърши последващите съдопроизводствени действия по делото. Прието е, че изложението на обстоятелствата, на които се почива искът, следва да бъде обективирано в исковата молба пълно, ясно и непротиворечиво, доколкото исковата молба не подлежи на тълкуване нито от страна на съда, нито от страна на ответника.

Тези съображения на въззивния съд също изцяло съответстват на трайно установената, последователна и непротиворечива практика на ВКС, според която разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е израз на служебното начало в процеса. Целта на тази разпоредба е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 127, т. 1, 2, 3 и 6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. Това е от съществено значение за ответника, за да може правилно да организира защитата си. За съда това е необходимо за определяне на обстоятелствата, които следва да се установят по спора, на относимите и допустими за тяхното установяване доказателства, за разпределението на доказателствената тежест между страните и за правната квалификация на иска. В този смисъл упражняването на правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява. Противното би означавало превратно упражняване на правораздавателна власт и има за резултат отказ от правосъдие (определение №273/11.05.2015г. по ч. гр. д.№432/2014г. на ІІІ г. о. на ВКС).

И доколкото в изложението към частната жалба не е посочена друга практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи, не се обосновава наличие на противоречие с актове на СЕС, респ. на Конституционния съд на Р. Б. нито е обосновава такава особеност на разглеждания случай, която да обосновава необходимост от развитие на правото и съдебната практика по приложението на посочените по-горе разпоредби, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаните от жалбоподателя основания.

Не съществува вероятност обжалваният акт да е недопустим-въззивният съд се е произнесъл в рамките на искането, с което е бил сезиран, като при произнасянето си изцяло се е съобразил и с ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 66/25.01.2024г. по в. ч.гр. д.№ 00803/2024г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, І въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: