Образувано е по касационна жалба на Д.П, представен от адв. М.Ф, срещу решение № 16/23.12.2019г. на Административен съд Русе по административно дело № 419/2019 г., с което изменен акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД002417/21.12.2018 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел КСМДТ – Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Р., като са намалени размерите на лихвите върху задълженията з аданък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Търсената защита е срещу имплицитното отхвърляне на оспорването срещу акта относно определените с него задължения за ДНИ и за ТБО и за новоопределените задължения за лихви. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства и изразява несъгласие с правния му извод, че поземленият имот, с чието притежаване е обвързано определянето с АУОПВ на задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/, не представлява земеделска земя, което да го дисквалифицира като обект на облагане с ДНИ и на задължения за ТБО. Според него от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът представлява земеделска земя с начин на трайно ползване пасище и не е провеждана процедура за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ. Видът на имота следвал и от реституцията му на неговите праводатели по реда на ЗСПЗЗ и от начина на декларирането му пред звеното за местни приходи и отразяването в кадастралната карта и кадастралните регистри. Качеството на имота се определяло от легалната дефиниция на чл. 2 ЗСПЗЗ. Настоява на приложимостта на изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, а не на общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, доколкото, макар и да попада в индустриалната зона на гр. Р., за имота не е одобряван ПУП и не е променяно предназначението му. Принадлежността на имота към територия, за която е одобрен общ устройствен план, не представлявало основание да се приеме, че не представлява земеделска земя. Касаторът разбира изискването на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ имотът не само да е в строителните граници на населеното място, а и да има конкретни предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, което да е определено с подробен устройствен план. С позоваване на изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и по препращането на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ обосновава и недължимост на ТБО за имота. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от АУОПВ. Претендира деловодни разноски.
С допълнителна молба касаторът е поискал да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и е формулирал два въпроса. Искането не визира акт или разпоредба от акт на институция на Съюза - предмет на тълкуване от СЕС.
Ответникът по касация директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Р. отрича основателността на касационната жалба. Не изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорения пред Административен съд Русе АУОПВ са установени в тежест на Д.П публични общински вземания за отчетни периоди 2014 г. до 2018 г. – данък върху недвижимите имоти в общ размер 684.14 лева с лихви за забава 138.24 лева и такса за битови отпадъци в общ размер 900.20 лева с лихви за забава 210.79 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от задълженото лице на 0.2619 ид. ч. от правото на собственост върху разположен в строителните граници на гр. Р. недвижим имот с нежилищно предназначение – имот № ПИ-22Р в м. „Сръбчето“ с площ 22 145 кв. м. Основа за определяне на ДНИ и на ТБО е данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ.
С първоинстанционното решение е изменен АУОПВ, като са намалени размерите на лихвите върху ДНИ от 138.24 лева на 138.06 лева и на лихвите върху ТБО от 210.79 лева на 199.61 лева.
По констатациите на съда жалбоподателят е собственик по реституция и чрез покупка на 22/84 или 0.2619 ид. ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.80.50, м. „Сръбчето“ /сега м. „Слатина“/ в Източна промишлена зона на гр. Р., целият с площ 22.145 дка, който е представлявал имот № 22 по кадастралния план от 1950 г., като имотът е деклариран от съсобственици по ЗМДТ. С позоваване на заключение на СТЕ е приел за установено, че имотът попада в строителните граници на населеното място и в границите на районите по заповедта на кмета на общината по чл. 63 ЗМДТ.
Съдът е обвързал възникването на задължение за ДНИ със съпритежаването на недвижим имот. Отговорил е на довода, че имотът представлява земеделска земя, за която не е провеждана процедура за промяна на предназначението. Дефинирал е обекта на облагане с ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Според него имотът попада в строителните граници на населеното място, определени с общ градоустройствен план на гр. Р., одобрен с решение № 15/12.06.2008 г., което е пречка да се определи като земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, като основание за изключването му по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ като обект на облагане.
По спора за съществуването и размера на ТБО съдът е отграничил вземанията за данъци от тези такси и е обусловил възникването на задължението за такса от извършването на услугите. По установяванията му имотът е включен в границите на районите, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Взел е предвид, че такса е определена само за компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Приел е, че таксата за тази услуга не се дължи само ако въобще не се предоставя от общината. В случая предоставянето на услугата се установявало от възлагането на обществена поръчка от общината и от заключението на вещото лице за изпълнение на дейностите по поръчката.
Крайният извод е, че публичните вземания съществуват, като се дължи корекция само на размера на лихвите за забава.
По искането за отправяне на преюдициално запитване.
Искането е неоснователно. Нито съображенията му, нито въпросите за преюдициално запитване сочат разпоредба на Съюзното право, чието тълкуване от Съда на Европейския съюз, да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. Необосновано е заявеното от касатора очакване за тълкуване общо на правото на ЕС, а не на разпоредба от правото на Съюза или от акт на органите му /арг. чл. 267, § 1, б. „б“, пр. 2 ДФЕС и чл. 628 ГПК/. По жалбата срещу първоинстанционното решение. Обжалваният съдебен акт е правилен.
Определянето на обекта на облагане с ДНИ е претърпяло развитие в нормативната уредба. Към момента на влизане в сила на ЗМДТ обектът на облагане в чл. 10, ал. 1 от закона се е определял чрез изчерпателно изброяване на обектите на облагане - разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен. С чл. 10, ал. 2 ЗМДТ са дисквалифицирани като обект на облагане земеделските земи и горите. След новелата на закона от ДВ бр. 106/2004 г., в сила от 01.01.2005 г. този подход е изоставен и е въведен с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ принципът обект на облагане да са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА). Предишната ал. 2 на чл. 10 става ал. 3 и съдържанието ѝ е за изключване от облагането на земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи и то за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен. С незначителни изменения уредбата от 2005 г. е съхранена.
При действието на отменената уредба парцелите и дворните места са поземлени имоти в строителните граници на населените места. В съответствие с чл. 52 ППЗТСУ отм. парцелите се образуват със застроителен и регулационен план. Недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за дворни места /чл. 105, ал. 4 ППЗТСУ – отм. /. В съответствие с чл. 104, ал. 2 ППЗТСУ отм. строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със ЗРП. Строителните граници на населените места без ОГП и ЗРП се установяват с околовръстен полигон – чл. 105, ал. 1 ППЗТСУ, отм.
По действащото право територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището - § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Част от предмета на общия устройствен план е определянето на общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; - чл. 106, т. 1 ЗУТ. С арг. от чл. 109, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищни образувания могат да се определят и с подробен устройствен план, като когато обхватът му е цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, има действието и на общ устройствен план за съответната територия.
Съпритежавания от касатора поземлен имот е разположен в Източната промишлена зона на гр. Р. и е в обхвата на строителните граници на населеното място според общия му устройствен план. Това го отнася към първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Законът определя като обект на облагане поземлените, а не урегулираните поземлени имоти /срвн. § 5, т. т. 2 и 11 от ДР на ЗУТ/. Урегулиран е поземленият имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. По хипотеза земеделските територии са извън границите на териториите на населените места. В този смисъл е и уредбата на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, която определя като земеделски земи предназначените за земеделско производство, които не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон /последният не е част от позитивното право/. В случая водещо е ситуирането на имота в границите на урбанизираните територии, разбирани като селищна територия, обхваната от границите на населеното място /строителните граници/, определени с устройствен план /цитираната дефиниция на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ/. Отсъствието на подробен устройствен план при наличието на общ устройствен план, който обхваща и процесния имот, не обуславя извод, че имотът е извън урбанизираната територия и представлява земеделска земя.
В контекста на горното ограничението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ е относимо към втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - поземлените имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За земеделските имоти промяната на предназначението е уредена в ЗОЗЗ /гл. V/. За имотите в строителните граници на населените места промяната на предназначението, изисквано по реда на специален закон, не е условие за възникване на данъчно задължение.
Неотносими към материалните предпоставки за възникване на задължението за ДНИ са начинът на трайно ползване на имота, описанието му в подадените декларации по ЗМДТ /съдържанието на декларациите се проверява от служител на общинската администрация – чл. 18, ал. 1 ЗМДТ/.
В съответствие с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължени за ТБО са лицата по чл. 11 от закона. Касаторът е от категорията на субектите по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ – собственик е на облагаем с данък недвижим имот. Не са оспорени констатациите на първостепенния съд, че общината е предоставила по отношение на имота услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и изводите за правилно отнасяне на ставката на таксата за тази услуга към основата за определяне на размера на задължението.
Определените с АУОПВ задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт, след редуциране на размера на лихвите – правилно. Касационният съдебен състав приема мотивите на първостепенния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.
Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Д.П за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/23.12.2019г. на Административен съд Русе по административно дело № 419/2019 г. в обжалваната част.
Решението не може да се обжалва.