Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 389/17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 387/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което по оспорване от Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Х. Б“ – гр. П. е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 140421900266375/01.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение 695/23.04.2019 на директора на посочената по-горе дирекция. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение, с което е отменен акта за регистрация по ЗДДС е неправилно на посочените в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, а именно – допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост. Твърди се от касатора, че решението е постановено при неправилно тълкуване на писмените доказателства по делото и относимите към спора разпоредби на материалния закон. Поддържа, че консумативните разходи формират облагаем оборот за целите на регистрацията по ЗДДС, тъй като когато се извършва префактуриране от предприятията, които не са директни доставчици, към лицата – крайни ползватели, при възстановяването на разходите за услуги е налице доставка по смисъла на ЗДДС и за крайните ползватели е налице право на данъчен кредит при спазване на реда и условията в ЗДДС. В тази връзка излага възражения, че не може да се приеме, че не е налице облагаема доставка поради причината, че някоя от доставките е под режим, регламентиран в специални закони, в случая – ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Счита, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС, тъй като конкретните услуги са направени от...