Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т.Д от [населено място], чрез пълномощника си чрез адв. Х.Х срещу решение № 248/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 404/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена исковата му молба срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) в размер на 300 лева за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1619/2018 г. на Районен съд - Сливен, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019 г., като неоснователна и ищеца е осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който по същество поддържа доводите в жалбата.

Ответникът, ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител, чрез процесуалния си представите депозира писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата...