Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Е. А“ ООД, ЕИК 160056022 със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Търговска“ № 8, подадена чрез процесуалния му представител адв.. С, против решение № 2638/12.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3923/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000983-091-001/07.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 684/03.12.2018 г., и в полза на ответника са присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 036 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят на касатора сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба –директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Б по съображения, изложени в писмена защита, и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 639 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа...