Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Б"ЕООД. В случая отказът на право на данъчен кредит по процесните фактури е мотивиран от органите по приходите и съда с липсата на назначен персонал, който да извърши фактурираните СМР и неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО от страна доставчиците. С оглед приетата за недоказана кадрова обезпеченост от страна на доставчиците е обоснован извод, че по спорните доставки СМР са изпълнени от работниците на строителя - „Дживел 2013“ ДЗЗД и ДЗЗД „В. И“.

Тези изводи обаче не биха могли да бъдат формирани само въз основа на липсата на установеност на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, а следва да са подкрепени с доказателства за положителния факт на извършване на СМР от трети лица различни от посочените във фактурите изпълнители. Обстоятелството, че от страна на дружествата - доставчици не са спазени изискванията на осигурителното и трудовото законодателство, както и ненамирането на част от работниците в хода на ревизията е неотносимо към спора по главния факт. В тази връзка следва да се подчертае, че не е задължение на ревизираното лице да прави проверки относно това дали неговият доставчик е извършил данъчни нарушения, дали разполага с кадрова и техническа обезпеченост и т. н. Не би следвало да се създават задължения и да се санкционира ревизираното лице заради извършени от неговите доставчици нарушения. В този смисъл е и практиката на СЕС. В т. 49 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС) издадено по повод поставени преюдициални запитвания относно изясняването на общата система на данъка върху добавената стойност се посочва, че „Доколкото отказът да се признае...