Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г.Т, срещу решение № 2038 от 25.11.2019 година, постановено по адм. дело № 884/2019 година по описа на Административен съд Бургас, с което е обявено за нищожно решение по т. 9 от заседание на Общински съвет - Бургас, проведено на 26.03.2019 година, обективирано в Протокол № 55, с което общинския съвет не е подкрепил докладна записка и проект за решение на кмета на О. Б за разрешение за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VI, кв. 38 по плана на ж. к. „Възраждане“, ПИ с идентификатори 07079.614.167 и 07079.614.162 по кадастралната карта на град Бургас и частично изменение на уличната регулация в обхват на кв. 38. С обжалваното съдебно решение съдът също е изпратил делото като административна преписка на кмета на О. Б за произнасяне по заявлението за изработване проект за изменение на плана и е осъдил О. Б да заплати направените в производството разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.
Ответниците – Н.Ч, С.Фи, С.М и А.П, в писмен отговор на касационна жалба, подаден чрез пълномощника им адв. Л.Ц излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждането на разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Н.Ч, С.Фи, С.М и А.П срещу решение по т. 9 от заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 26.03.2019 година, обективирано в Протокол № 55. Съдът е приел, че решението на общинския съвет е издадено от материално некомпетентен орган по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), поради което е обявил неговата нищожност. Решението е допустимо.
Наведеното в обратния смисъл твърдение в касационната жалба е неоснователно. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лица с право на оспорване и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Оспореното решение на Общински съвет Бургас, представлява волеизявление на административен орган, с което общинския съвет не е подкрепил докладна записка и проект за решение на кмета на О. Б за разрешение за изменение на ПУП-ПРЗ. Същото представлява годен за оспорване административен акт, срещу който е подадена допустима жалба, по която съдът се е произнесъл. Решението е и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), общинските съвети приемат решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея. В случая с оспореното решение не се създава или одобрява ПУП, или негово изменение. Видно от съдържанието му с него е отказано да се даде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, което представлява акт по чл. 135, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗУТ. По аргумент от чл. 135, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ, независимо дали производството е по искане на заинтересовани лица или органът действа служебно, компетентен да издаде разрешението е кмета на съответната община, който се произнася със заповед. Разпоредбата не обвързва изпълнението на правомощието на административния орган по този ред с териториалния обхват на разработката. Като издадено на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ оспореното решение, постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, законосъобразно е обявено от съда за нищожно поради липса на компетентност на административния орган.
Правилни са и изводите на съда за неприложимост на чл. 124а от ЗУТ. Нормата урежда друга хипотеза – разрешаване на първоначално изработване на ПУП, докато оспореното решение касае отказ за изработване на проект за изменение на ПУП. Друг извод не следва и по силата на препращането от чл. 136, ал. 1 от ЗУТ към условията и реда на раздел III от глава седма на закона – в него попадат действията по изработването на проект на изменение на плана и всички последващи до влизането в сила на одобряващия административен акт. Разрешението за изработване на проект се дава на по-ранен етап и е предмет на изрична уредба в чл. 135 от ЗУТ.Стелно решението е прието от колективния орган при отсъствието на материална компетентност за това.
Общинския съвет разполага с правомощие да се произнесе, независимо от териториалния обхват на разработката, единствено при одобряване на ПУП за паркове и градини съгласно чл. 62, ал. 9 от ЗУТ и на такъв по чл. 21, ал. 7, във вр. с ал. 1 от ЗОС, свързан със задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, но не и в хипотезата на допускане/разрешаване изработването на проект за изменение на действащ влязъл в сила план по чл. 135 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 103а, ал. 3 от ЗУТ, в случай на влизане в сила на общ устройствен план и при необходимост от изменение на заварен ПУП, също определя кмета на общината като материално компетентен орган по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, който издава предписание за служебно изменение на заварения ПУП.
Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства, като въз основа на същите са изведени законосъобразни правни изводи. Не са налице твърдените касационни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответниците по касация за присъждане на разноски, направени в касационното производство, то О. Б ще следва да бъде осъдена да заплати на Н.Ч, С.Фи, С.М и А.П сума в общ размер на 5400.00 (пет хиляди и четиристотин) лева, съгласно представените доказателства за реалното им извършване и липсата на направено възражение за прекомерност от страна на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2038 от 25.11.2019 година, постановено по адм. дело № 884/2019 година по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА О. Б да заплати на Н.Ч, С.Фи, С.М и А.П сума в общ размер на 5400.00 (пет хиляди и четиристотин) лева. Решението е окончателно.