Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/ и е образувано по две касационни жалби против решение № 1653 от 11.10.2019г. по адм. д. № 375 по описа за 2019г. на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 9 от 11.01.2019 г. на Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" .Първата касационна жалба е подадена община К., конституирана в първоинстанционното производство като заинтересована страна. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район", чрез ст. юрисконсулт Й.П.Р се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването на адимнистративния акт.
Ответникът по касационните жалби - "Бургаспътстрой" АД чрез процесуалния си представител по пълномощие юрк.. С оспорва основателността на касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същата са основателни.
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил по жалбата на "Бургаспътстрой" АД Решение № 9 от 11.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 21530154 от 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой - Карнобат“, находящ се в поземлен имот /ПИ/, с идентификатор 36525.151.858 по одобрен КККР на гр. К., местност „Кайряка“, община К., издадено на „Бургаспътстрой“ АД. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, към административния акт са изложени фактически и правни основания за издаването му. Незаконосъобразността на обжалваното решение според решаващия съд се състои в същественото нарушение на административнопроизводствените правила, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона. По тази причина, съдът е постановил отмяната на обжалваното решение.
В хода на съдебното производство съдът е проявил процесуална активност и е събрал допустими и относими доказателства във връзка с правния спор. Установените по делото факти са, че дружеството - жалбоподател не е собственик на недвижимия имот, където е водоизточника предмет на водовземане. От писмени доказателства съдът установил, че имотът, в който е разположен каптирания извор е публична общинска собственост на О.К.П постановяване на Решение № 9 от 11.01.2019г. ответният административен орган изложил като основание за прекратяване на разрешителното „постъпило уведомление от 13.11.2018г. от Кмета на О. К, за оттегляне на предоставеното право ползване върху каптажа в полза на титуляра на разрешителното от 18.01.2016г., издадено на „Бургаспътстрой“АД.
Съдът е посочил, че от текста на първоначалното заявление от 13.11.2018г. не би могло да се установи волята на подателя, поради което органът изискал писмено разяснение от кмета на общината с какво сезира БДЧР. Въпреки направеното уточнение в постъпилия на 31.12.2018г. писмен отговор и от лаконичното му съдържание, съдът е заключил, че не може да се обоснове извод, че предоставеното право на ползване върху каптажа е оттеглено.
Съдът е приел, че, не може да се твърди и наличие хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в чийто фактически състав несъмнено следва да намери отражение конкретното волеизявление на компетентния да се разпорежда с имота орган, във връзка с прекратяване на предоставеното със срок право на ползване. Съдът е установил че при това положение, като се позовал само на писмото и допълнение към него, без да е налице акт на компетентния общински съвет, органът издал един необоснован административен акт, с което допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила.
Съдът извел извод че, дори подателят на писмото, послужило като основание за издаване на оспореното решение, да е компетентен еднолично да прекрати правото на ползване на каптирания извор, не са налице данни, че такъв административен акт е издаден, връчен по надлежния ред на адресата и влязъл в сила, още повече, че този акт сам по себе си подлежи на оспорване по реда на АПК. Такива обстоятелства не се съдържали нито в оспореното решение, нито се установявали от материалите по преписката, приложена към делото.
По-нататък в мотивите си съдът е развил съображения, че липсата на уведомление до притежателя на разрешителното, че въобще е започната процедура по предсрочното прекратяване на разрешителното съставлява отделно съществено нарушение на производствените правила, защото по този начин, до издаване на административния акт страната, чиито законни интереси се засягат не е била уведомена за наличието на подобна инициатива и дружеството не е могло да участва в производството по издаване на оспореното решение, като било уведомено едва при постановяване на самото решение и тази императивна норма на закона също била нарушена.
Съдът установил, че оспореният административен акт противоречи на нормите на материалния закон. Като не се установява наличие на годен административен акт, било решение на общинския съвет на община К., било заповед на кмета на същата община, във връзка с прекратяване правото на ползване на каптирания извор, не може да се сподели изводът на административния орган, предпоставил издаване на оспорения акт. Такъв акт би могъл да се издаде, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, само ако е налице прекратяване правото на ползване, а такова обстоятелство не било установено с предвидените в закона средства за доказване. Следователно, при липса на надлежни доказателства за наличие на тази хипотеза, решението на директора на БДЧР, основаващо се на обсъдената норма, противоречи и на материалноправната разпоредба.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради противоречие с материалния закони е необосновано. По делото е било установено по безспорен начин, че на дружество "Бургаспътстрой“АД на осн. чл. 44, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 1 т. 3 ЗВ е издадено Разрешително № 31530097 / 10.08.2009г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. П.. Целта на разрешителното е ползване за промишлени цели за водоснабдяване на Асфалтова база в землището на гр. К. и е със срок от 6 години, от датата навлизане в сила на същото. Разрешителното е за водовземане от каптиран извор, находящ се в имот № 000858, м. "Кайряка, землище на гр. К. и представлява публична общинска собсственост - обстоятелство, което не е спорно по делото. На 21.03.2015г. дружеството е подало заявление до Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. П. за продължаване на срока на разрешителното. Била е извършена служебна проверка, при която се е установило, че подземното водно тяло, от което се водовзема по разрешителното попада в териториалния обхват на Басейнова дирекция "Черноморски район" с център Варна. По тази причина преписката по издаване, респ. по продължаване на издаденото разрешително е изпратена по компетентност на БДЧР - Варна. Видно от преписката, с решение № 1764 от 02.10.2015г. по адм. д. № 1447/2015г. на Административен съд П. Ро № 31530097 / 10.08.2009г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено на „Бургас пътстрой“ АД, гр. Б. от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. П. е обявено за нищожно. В преписката няма данни дали решението на АС - Пловдив е обжалвано пред ВАС и дали дали е влязло в сила.
След постъпване на преписката в компетентния административен орган - директор на БДЧР и попълването й с доказателства, вкл. и след извършване на преценка № 287 / 17.12.2015г. на осн. чл 62а от ЗВ, директорът на БДЧР е издал разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2153 0154/ 18.01.2016 с титуляр "Бургаспътстрой" АД със срок на действие от 01.02.2016г. до 01.02.2026г. На 13.11.2018г. в БДЧР е постъпило уведомление с вх. № РР-3657 / А1/13.11.2018г. от кмета на община К., с което същият е заявил че каптираният извор, намиращ се в поземлен имот 36525.151.852 по одобрения КККР на гр. К. в м. "Кайряка" желае да се прекрати разрешителното за водовземане от 18.01.2016г.. От кмета на общината е изискано да конкретизира дали същото представлява оттегляне на предоставеното право на ползване върху каптажа на титуляра на разрешителното. На 13.12.2018г. в БДЧР е получено писмо от кмета на община К., в което се заявява, че изпратеното на 09.11.2018г. до БДЧР писмо представлява оттегляне на предоставеното право на ползване по разрешителното на дружество "Бургаспътстрой" в имота, публична собственост на община К.. Въз основа на същото е издаден обжалваният адимнистративен акт, с който, на осн. чл. 79 ал. 1 т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), е прекратено действието на разрешително № 2153 0154/ 18.01.2016 с титуляр "Бургаспътстрой" АД.
Съгласно чл. 79, ал. 1 т. 1 ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при: прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение.
Неправилна е преценката на административния съд, че материалната незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на БДЧР произтича от липсата на законовите предпоставки, визирани в посочената правна норма, а именно решение на Общински съвет Карнобат за прекратяване на правото на ползване върху водния обект - общинска собственост.
В административната преписка по издаване на разрешителните от 2009г. и 2016г., както и по делото, образувано и разгледано от административния съд, липсват доказателства за това, че на дружеството е учредено вещно право на ползване право на ползване върху имота общинска собственост / имот 000858 местност "Кайряка" с площ от 0.469 в землището на гр. К./, в който се осъществява дейността по разрешителното. В жалбата, депозирана пред административния съд срещу решение № 9 от 11.01.2019г. основното оплакване за незаконосъоразност е именно липсата на решение на Общинския съвет за прекратяване на ограниченото вещно право на ползване, и в този случай жалбоподателят е следвало да установи, че това право му е учредено от ОбС. Липсата на доказателства по този релевантен за спора юридически факт сочи, че наличието на правото на ползване върху имота в който се осъществява дейността, учредено от собственика на имота - община К., се явява недоказано. Неоснователно е оплакването за липса на решение на ОбС Карнобат, тъй като същият не може да приеме решение за прекратяване на право на ползване, за което няма данни да е учредил.
При издаване на разрешителното за водовземане по реда на чл. 60, ал. 3 ЗВ се е изисквало съгласие от страна на собственика на имота - община К.. Административнитя орган, издал прекратеното разрешително от 2016г., е приел, че законовото изискване по чл. 60 ЗВ е налице чрез предоставеното писмо, подписано от кмета на община К. - № 26-00-199 от 31.07.2002г. С оттегляне на даденото съгласие по см. на чл. 60, ал. 3 от същия закон от органа,, който го е дал през 2002г., а именно - кмет на община К., следва да се считат и за отпаднали предпоставките за издаване на разрешителното за водовземане.
Неправилно съдът е приел, че административният орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение № – от 11.01.2019г. Неправилно съдът е приел, че дружеството е било лишено от възможността на обжалва оттеглянето на правото на ползване. Волеизявлението на кмета на общината, с което заявява, че оттегля съгласието за ползване по чл. 60 ЗВ, поискано и адресирано до Директора на БДЧР не е индивидуаълен административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на самостоялен контрол за законосъобразност по реда на АПК. То акт по чл. 21, ал. 5 АПК и е част от процедурата по издаване на акта по чл. 79, ал. 1 т. 1 ЗВ, който от своя страна подлежи на контрол за законосъобразност, бил е обжалван и законосъборазността му е предмет на настоящото производство. Решение на общинския съвет, с което се прекратява учредено право на ползване подлежи на контрол за законосъобразност, но както се установи по делото обстоятелството, че общинският съвет в Карнобат е учредил в полза на дружеството такова, не бе доказано, поради което е неправилно да се приеме, че права на оспорване на дружеството били нарушени. Правото на защита дружеството пред административния орган не е било препятствано, а и защитата по съществото на правния спор е проведена надлежно пред съда. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че решение № 1653 от 11.10.2019г. по адм. д. № 375 по описа за 2019г. на Административен съд – Бургас следва да се отмени, а жалбата на "Бургаспътстрой" АД срещу решение № 9 от 11.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 21530154 от 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой - Карнобат“, находящ се в поземлен имот, с идентификатор 36525.151.858 по одобрен КККР на гр. К., местност „Кайряка“, община К., издадено на „Бургаспътстрой“ АД, да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1653 от 11.10.2019г. по адм. д. № 375 по описа за 2019г. на Административен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Бургаспътстрой" АД срещу решение № 9 от 11.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) е прекратено действието на Разрешително за водовземане № 21530154 от 18.01.2016г. за промишлено водоснабдяване на асфалтова база от каптиран извор „Бургаспътстрой - Карнобат“, находящ се в поземлен имот, с идентификатор 36525.151.858 по одобрен КККР на гр. К., местност „Кайряка“, община К.. Решението не подлежи на обжалване.