Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ чрез процесуален представител, срещу решение № 844 от 24.04.2019 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 793/2018 г., с което е отменена заповед № 03-РД/3932/ от 20.10.2017 г., издадена от касатора, в частта на раздел II, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7. и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Претендира разноски, направени пред двете инстанции, по приложен списък.

Ответникът Г.Б, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Предендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/3932/ от 20.10.2017 г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на раздел II, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7, с която е отказано...