Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.М, чрез процесуален представител адвокат Стойков, против решение № 433/29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 380/2019 г. на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх.№ 01-6500/2290 от 08.05.2019 г., издаден от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цонева, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М.М срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г. изх.№ 01-6500/2290 от 08.05.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“. Установено е, че през 2015 г. Минчев е поел пет годишен ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, като е подал в срок заявления за подпомагане съответно за 2015, 2016 и 2017 г. Не се спори, че жалбоподателят не е подал заявление за участие и плащане по мярка 11 за четвъртата година от ангажимента - 2018 година. Това е установено от извършена административна проверка, вследствие на което с уведомително писмо от 14.12.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК Минчев е бил уведомен за започване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент. Писмото е връчено на лицето на 07.01.2019 г., което във връзка с дадената му възможност е депозирало възражение пред административния орган, като е заявило, че неподаването на заявление за 2018 г. е в резултат на няколкократно променените правила от 2017 г. насам от сертифициращия орган „Лакон“ ООД.
За да постанови обжалваното решение, след изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводсптвените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.
Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касационният жалбоподател не е подал заявление за участие и за плащане по мярка 11 за четвъртата година от поетия ангажимент - за кампания 2018 година.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане". След приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 година.
В чл. 15 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са уредени случаите, в които ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Един от тези случаи е посочен в разпоредбата на ал. 3, т. 4 от посочената наредба. Според този текст ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1.
Налага се извода, че решаващият състав правилно е приложил материалноправните разпоредби.
Не може да бъде споделено оплакването, изложено в касационната жалба, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да узнаят какво е мотивирало административния орган да издаде процесната заповед и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна - позволяват на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. В административния акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, които налагат издаването на индивидуалния административен акт, а това е, че подпомаганото лице не е подало заявление за плащане по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 24 от 24.02.2015 г. за кампанията 2018 година. Този изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта тогава, когато правната норма съдържа алтернативни фактически състави да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по ал. 3, т. 4 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК.
Не може да бъде възприето и като основателно твърдението, наведено в касационната жалба, че има противоречие между разпоредителната част на акта и изложението на правните основания за издаването му. Разпоредителната част е проява на властта на административния орган едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. За да бъде разпоредителната част законосъобразна тя трябва да съответства на предмета на административното производство, като за страните в производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. В случая това е точно така. Предметът на настоящето административно производство е неподаване на заявление за плащане от подпомаганото лице за 2018 г. и правните последици, обвързани с този факт по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година. В разпоредителната част на акта е записано, че ДФЗ „отказва финансова помощ и прекратява поетия от Вас ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“. Това разпореждане в настоящия случай изцяло съответства на предмета на административното производство и е законосъобразно постановено от административния орган. То е ясно, точно и не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. Посочването в разпоредителната част като правно основание за налагане на административната мярка чл. 15, ал. 3, т. 2 от Наредбата не е основание за отмяна на административния акт. Непосочването или погрешното посочване на правни основания не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа - актосъставител. /В този смисъл е Решение № 3193 от 06.03.2013 г. по адм. д. № 4594/2012 на Върховния административен съд/. Следва да се има предвид също така, че евентуално неправилно посоченото правно основание за издаване на административния акт не налага във всички случаи извод за неговата незаконосъобразност. При наличие на фактически установявания относно приложимостта на конкретна материалноправна норма непосочването й като действително /вярно/ основание се явява формално нарушение, което само по себе си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт. /Вв този смисъл е Решение №3224 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2009 г./
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а решението на първоинстанционния съд - правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора разноски на касатора не се дължат. Предвид направеното искане на от ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433/29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 380/2019 г. на Административен съд - В. Т.
ОСЪЖДА М.М, с адрес: [населено място], [адрес], с [ЕГН], да заплати на „Държавен фонд “Земеделие“ гр. С. сумата от 100 лв./сто/ представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.