Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на „Родопи инвест груп“ АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. К“ № 8, подадена чрез процесуалния му представител адв. А.Б, против решение № 543/27.02.2020 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2512/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор „Местни данъци и такси“ при община Р., в потвърдената му част с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел „Финансова политика“ при същата община.

С доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПД № 549/04.04.2019 г. в частта му, установяваща задължение за такса битови отпадъци /ТБО/.

Ответникът по касационната жалба - началник на отдел „Финансова политика“ при О. Р - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Н.М и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС – Пловдив е бил АУЗД № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор „Местни данъци и такси“ при община Р., в потвърдената му част с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел „Финансова политика“ при същата община, с която е установено задължение на „Родопи инвест груп“ АД за ТБО за 2018 г. за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер към датата на акта 9 347.25 лв. и лихва – 384.07 лв. след съобразяване на платената част от главницата и лихвата от общо дължимата сума в размер на 18 392.79 лв. и лихва – 547.42 лв.

Първостепенният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, като депозирана от лице, адресат на АУЗД, след осъществено административно обжалване, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя, и поради това за него съществува правен интерес от обжалването. Обосновал е извод за неоснователност на същата. Според него оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Съдът е приел, че между страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят е собственик на декларираните от него имоти, поради което е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Той не оспорва действителното предоставяне на услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Основният спор се отнася до обстоятелството, дали законосъобразно е определен размерът на дължимата такса за битов отпадък за 2018 г. с оглед на това подадена ли е в срок декларация по чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в О. Р.

Установил е, че с решение № 1015/08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3489/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, са отменени конкретни разпоредби от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в община Р., а именно - § 3 в частта за изменение на 10, ал. 7, относно изречението "в срок до 15 ноември на предходната година". Видно от представената по делото декларация обаче дружеството не е изпълнило кумулативно вмененото му с разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 задължение за всеки имот със самостоятелен партиден номер да подаде отделна декларация по образец.

В съответствие с чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ законосъобразно административният орган е приел, че в конкретния случай ТБО за периода 2018 г. следва да се определи не по количество отпадъци, което не може да бъде установено, а пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Такава основа се явява определената по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция основа, формирана съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ като по - високата оценка от данъчната оценка на имотите и отчетната им стойност.

Независимо от липсата на оспорване, с оглед пълнота на изложението съдът е счел, че с представените от ответника по делото писмени доказателства се установява предоставяне на услугите по депониране и обезвреждане в депо на отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, е обсъдил и разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, предвиждаща освобождаване на задължените лица от този вид такса само в случай че няма депа, респ. съоръжения. По делото са представено доказателство за наличие на функциониращо депо, а именно – договор от 03.04.2018 г. между О. Р и О. П с предмет - извършване на всички дейности в регионално депо за неопасни отпадъци /РДНО/ в землището на с. Ц..

Така постановеното решение касационната инстанция преценява като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, въпреки допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка и недостатъчната прецизност на изложените мотиви.

АУПДВ № 549/04.04.2019 г. е издаден в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ след подадено от задълженото лице искане вх. № 53-763-1#4/06.03.2019 г. Правилно АС – Пловдив е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Правилно е приел също така, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 129а/03.02.2017 г. на кмета на община Р. съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ, а именно – Е.М – главен инспектор „Ревизии и контрол“, сектор „Местни данъци и такси – събиране и контрол“.

Видно от жалбите на дружеството против АУПДВ по административен и по съдебен ред, оспорва се установеното като дължимо задължение за ТБО за 2018 г., поради неправилно определен размер на таксата и неточно приспадане на внесените суми. В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.. Б отново е потвърдил, че не оспорва предоставянето на услугите, а начина на определяне на размера на таксата.

Правилно в мотивите на своето решение съдът е приел, че с АУЗД № 549/04.04.2019 г. са установени за 2018 г.: задължение за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за един имот – с партиден номер 6612F30209 в размер на 94.66 лв. и лихва – 3.84 лв.; допълнително задължение за ТБО за 6 имота в общ размер 15 028.90 лв. и лихва – 617.59 лв. Актът не е обжалван по административен ред в частта му относно ДНИ. Обжалван е в частта му относно ТБО. С решението на решаващия орган актът е отменен в частта му на установеното задължение за ТБО в размер на 5 681.65 лв. и лихва – 233.52 лв. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като имотите на дружеството не попадат в районите, в които общината предоставя тази услуга, съгласно заповед № 1248/25.10.2017 г. Същият е потвърден в частта му на установите като допълнително дължими задължения за ТБО за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите за обществено ползване в размер на 9 347.25 лв. и лихва – 384.07 лв.

Независимо от точно определения предмет на спора в началото на стр. 5 от решението си, с диспозитива на същото съдът отхвърля жалбата на „Родопи инвест груп“ АД против частта от акта за дължимата такса битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. /вместо 31.12.2018 г./ в общ размер 18 392.79 лв. и лихва – 547.42 лв., т. е. по-голям от установения с акта преди частичната му отмяна от решаващия орган, вместо за главница в размер на 9 347.25 лв. и лихва – 384.07 лв.

По материалната законосъобразност на оспореното решение:

Правилно е приетото от съда, че жалбоподателят като собственик на декларираните от него с подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ недвижими имоти е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 163, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция за 2018 г. за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е конкретният случай, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според т. 2 и т. 3 на чл. 71 ЗМДТ отново в приложимата за 2018 г. редакция не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива.

Доказано е от страна на ответника, че общината ползва депо за битови отпадъци и депонира такива в регионално депо в землището на с. Ц. по силата на сключения между нея и О. П договор от 03.04.2018 г. Представени са и доказателства за това, че през 2018 г. общината е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, независимо от заявеното от жалбоподателя, че не оспорва посоченото обстоятелство.

По отношение размера на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване:

Чл. 67, ал. 4 ЗМДТ регламентира, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет /ОС/. В съответствие с този законов текст в чл. 10, ал. 6 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Р, приета с решение на ОС от 2003 г., разпоредба, последно изменена и допълнена с решение № 304 по протокол № 19/12.10.2017 г., е регламентирано, че дори тогава, когато има подадена декларация за определяне на такса битови отпадъци според количеството, таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя по общия ред. Съгласно чл. 10, ал. 9 от Наредба № 7 на Общинския съвет размерът на таксата се определя на базата на данъчната оценка или отчетната стойност. Съобразена е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, според която данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Вещото лице по назначената ССЕ е потвдърдило, че таксата за тази услуга е правилно изчислена в оспорения акт върху отчетната стойност и при съобразяване с размера от 2.7 промила съгласно приложение № 3 към решение № 376 по протокол № 24 от 29.12.2017 г. на Общинския съвет, прието на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 62 ЗМДТ.

Особеното правило на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ сочи, че по отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това дори и да се установи, че съответното лице е подало декларация за броя и вида на съдовете, необходими му за сметосъбиране и сметоизвозване, този факт е ирелевантен за определяне на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За нейното определяне законодателят въвежда изрично правило – в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Това е така, защото според чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в тази услуга се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. територии, които са достъпни за ползване от всички. Именно с оглед общото ползване законодателят регламентира и обща отговорност за поддържането на чистотата на тези територии на всички собственици на имоти на територията на общината или ползватели на такива /виж в този смисъл и решение № 8883 от 21.07.2015 Г. по адм. д. № 14113/2014 г. на VІІ отд. на ВАС/. Това законодателно решение не противоречи на европейското право и по-конкретно на Директива 2008/98/ЕО. В този смисъл е т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR, според която при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.

По отношение размера на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо:

За тази услуга, както и за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, са приложими разпоредбите на чл. 67, ал. 1 - ал. 3 ЗМДТ, доколкото, както беше посочено по-горе изключението от тях, регламентирано в ал. 4, се отнася само до услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Чл. 67, ал. 1 ЗМДТ реглментира принципът, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Принципът за определяне на размера на таксата според количеството битови отпадъци по ал. 1 се прилага чрез възможността за предварително деклариране на броя и вида на употребяваните съдове за събиране на битови отпадъци, съответно на неползване на имота. В случая по отношение само на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване в чл. 10, ал. 11, т. 3 от Наредба № 7 от 2003 г. на ОС е предвидено, че такса за нея не се събира за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация по образец № 16 до 30 ноември на предходната година, придружена с изброените документи. Съгласно чл. 10, ал. 6 от същата наредба, изменена и допълнена с решение № 304 по протокол № 19/12.10.2017 г. на ОС, когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация с указания вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци за съответната година. За всеки имот със самостоятелен партиден номер се подава отделна декларация по образец. При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Тази разпоредба се отнася до районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 10, ал. 7 декларацията по ал. 6 се подава в срок до 15 ноември на предходната година.

За процесните шест имота с изброените партиди дружеството е подало една декларация по чл. 10, ал. 6 от наредбата с вх. № 53-86-2/29.11.2017 г. и с нея е поискало два съда за отпадъци тип „Кука“. Комисията, назначена със заповед на кмета № 1248/25.10.2017 г., е отказала одобряването на така заявеното искане.

С решение № 1015 от 08.05.2018 г. по административно дело № 3489/2017 г. Пловдивският административен съд е отменил приетите с решение № 304 по протокол № 19/12.10.2017 г. на ОС изменения в Наредба № 7/2003 г. в частта им по пар. 2 относно допълването с изречение второ на чл. 10, ал. 6 /“За всеки имот със самостоятелен партиден номер се подава отделна декларация по образец“/ и в частта по пар. 3 относно изменението на чл. 10, ал. 7, касаещо срока за подаване на декларациите /„до 15 ноември на предходната година“/.

Погрешно е приетото от административния съд, че решението на АС Пловдив по административно дело № 3489/2017 г. касае единствено определения за подаване на декларациите срок, но дружеството не е изпълнило кумулативно вмененото му с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 задължение за всеки имот със самостоятелен партиден номер да се подава отделна декларация по образец. Посоченото задължение е въведено не в чл. 10, ал. 7, а именно с отмененото от Пловдивския административен съд изречение второ на чл. 10, ал. 6. Независимо от това, според настоящият касационен състав основателни са доводите на ответника по касация, че съгласно чл. 76, ал. 3 АПК издаваните от общинските съвети наредби са нормативни актове, с които се уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Според чл. 195, ал. 1 АПК когато съдът отмени подзаконов нормативен акт, последният се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение /в случая съдебното решение е влязло в сила на 04.07.2018 г./. По приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при наличието на образувано административно дело, образувано по оспорване на подзаконов нормативен акт, ОСГТК на ВКС е приело тълкувателно решение /ТР/ № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г., според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Според мотивите на това ТР „щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието на оспорения нормативен акт, уредено отделно в чл. 190, ал. 1 АПК, няма основание правните последици от акта, действал като норма за поведение при висящо негово оспорване, да бъдат отречени като ненастъпили“. В същия смисъл са и мотивите на ТР № 2 от 27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, според които спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която същият се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че жалбоподателят не е подал своята декларация съобразно изискването на чл. 10, ал. 6, изречение второ от Наредба № 7/2003 г. Правилен обаче е и изводът на административния орган, че той не е подал своята декларация и в срока по чл. 10, ал. 7 от същата наредба. Освен това решаващият орган в своето решение се е позовал и на изречение трето от чл. 10, ал. 6 от Наредба № 7/2003 г. на ОС, според което тази разпоредба се отнася до районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а безспорно имотите на „Родопи инвест груп“ АД не попадат в районите, в които общината предоставя тази услуга, съгласно заповед № 1248/25.10.2017 г., и именно поради това такса за нея не се дължи. Посоченото е основание да не бъдат предоставени поисканите от дружеството два съда за отпадъци тип „Кука“ и размерът на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения да не бъде определен по приложение № 2 към решение № 376 по протокол № 24 от 29.12.2017 г. на Общинския съвет, а по приложение № 3 – 2.4 промила върху данъчната оценка.

Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Поради това именно таксата за нея не се дължи на основание чл. 71, т. 3 ЗМДТ само, когато няма депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, и се дължи от собствениците на недвижими имоти, когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения, незвисимо от това, че тези недвижими имоти се намират в район, в който не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци.

По така изложените съображения крайният извод на административния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен и решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията за разноски на ответника по касация, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 543/27.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2512/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на „Родопи инвест груп“ АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. К“ № 8 против оспорената част от АУЗД № 549/04.04.2019 г., издаден от главен инспектор в сектор „Местни данъци и такси“ при община Р., потвърдена с решение № 146/29.07.2019 г. на началник отдел „Финансова политика“ при същата община, установяваща задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 9 347.25 лв. и лихва – 384.07 лв., представляващо неплатената част от главница в размер на 18 392.79 лв. и лихва – 547.42 лв.

ОСЪЖДА „Родопи инвест груп“ АД, ЕИК 202162832 със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. К“ № 8 да заплати на О. Р с адрес на седалище: гр. П., ул. „С. В“ № 1А разноски за касационното производство в размер на 1 099 лв. /хиляда и деветдесет и девет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.