Производството е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - гр. М. против решение от 20.12.2011 год. по адм. дело № 537/2011 год. по описа на Административен съд – Монтана и по частни жалби от А. Ш., гражданка на Армения срещу определения на Административен съд – Монтана, постановени съответно на 13.12.2011 год. и на 19.12.2011 г. по същото дело.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Като порок на решението се сочи събирането на нови доказателства и отчитането на факти, които са настъпили след издаване на заповедта. Твърди, че към момента на постановяване на акта са били налице фактическите и правни основания за прилагане на ограничителните мерки. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Частната жалбоподателка излага съображения за неправилност на атакуваните определения с искане за отмяната им и за решаване на въпроса по същество от настоящата инстанция. Оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частните жалби.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната и частните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе по съществото им съобрази следното.

Със заповед № 2405/05.10.2009 г. на директора на ОД на МВР – Монтана на основание чл. 39а, т. 2, чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11, т. 4 отм. от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ)...