О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2596

[населено място],10.10..2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

М. К.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.дело № 1935 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9841 от 06.06.2024 г. на „К. И. ЕООД, [населено място], чрез адвокат И. Ш., срещу определение № 922 от 12.04.2024 г. по т. д. № 1256/2023 г. на Върховния касационен съд, ТК, II ТО, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на касационната жалба.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли то да бъде отменено. Поддържа, че постановеното от Софийски градски съд, ГО, IV – Г въззивен състав решение, с което е потвърдено решение № 20097871 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 60922/2018 г. на Софийски районен съд, 148 състав за осъждане на „К. И. ЕООД на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да освободи търговска площ (терен) № 22 с площ от 90 кв. м на територията на пазар „Красно село“ в [населено място] и да я предаде на „Пазари Юг“ ЕАД, която площ е била отдадена по силата на прекратения Договор за отдаване под наем на терен КС-Т № 1698/01.03.2017 г., подлежи на касационно обжалване. Излага съображения относно цената на иска, определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, така както е тълкуван с т. 20 от ТР 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че цената на иска следвало да е в размер на 23 040 лв, 1920 лвс ДДС х 12, т. е. над 20 000 лв. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, ДДС било част от цената. Следвало да се приеме и с оглед внесената държавна такса по иска от 768, 00лв, че била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнесена изцяло държавна такса, дължимата такса била 921,60 лв, при цена на иска 23 040 лв. Тази нередовност не била съобразена от въззивния съд. Счита, че поради допуснатите нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени обжалваното определение.

Ответникът „Пазари Юг” ЕАД, [населено място] е подал писмен отговор, чрез своя процесуален представител адвокат С. С., с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да приеме, че подадената от „К. И. ЕООД касационна жалба срещу горепосоченото решение на Софийски градски съд е недопустима и поради това да прекрати производството по делото, първият тричленен състав на Върховния касационен съд, е приел, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Другият съдебен състав е приел, че делото е търговско и цената на иска е под 20 000 лв. Приложил е нормата на чл. 280, ал.3, т. 1, пр. 2 от ГПК и е приел, че решението на въззивния съд, произнесено по дело, с цена на иска до 20 000 лв, не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочил е, че цената на иска е 19 200 лв и че въпросът за цената на иска е решен и стабилизиран на основание чл. 70, ал. 1 от ГПК.

Определението е правилно.

Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК. Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е търговско, тъй като спорното вземане се основава на търговска сделка (съгласно чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 от ТЗ, доколкото страна по нея са търговски дружества и не е налице спор, че същата е свързана с търговската им дейност). Размерът на спорното парично вземане, с което се съизмерява цената на предявения иск съгласно чл.69, ал.1, т.5 от ГПК – 19 200 лв., не превишава 20 000 лв. – въведения с чл.280, ал. 3 от ГПК минимум за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Правилно е преценено, че въпросът за цената на иска се решава до първото по делото съдебно заседание, пред първата инстанция и не може да се повдига в по-късен момент в производството. В този смисъл е и трайната практика на ВКС. В случая именно до този момент е решен въпросът, поради това не може да бъде пререшаван въпросът, както излага съображения касационния жалбоподател, в настоящето производство.

При тези обстоятелства правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение по това дело, на основание чл.280, ал.3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.

Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 922 от 12.04.2024 г. по т. д. № 1256/2023 г. на Върховния касационен съд, TK, II т. о.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: