П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4535

София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия Александър Цонев частно гражданско дело № 20248003103460 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. П. М. срещу определение № 10877 от 10.07.2024 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20905 от 18.12.2023 г. на СРС, в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от А. П. М. срещу „Биософ България“ ООД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ като процесуално недопустими поради липса на правен интерес от търсената защита.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът А. М. е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Твърди, че е получил покана за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение, в която е поканен да се яви на 03.11.22г. в офиса на работодателя за получаване на заповед за дисциплинарно уволнение, а при неявяване заповедта ще се счита за връчена. Заявява, че заповед за уволнение не му е връчена, но иска отмяна на уволнението като незаконно и плащане на обезщетение за оставане без работа.

В срока за отговор работодателят е заявил, че не е връчвал заповедта за уволнение, поради което е поискал прекратяване на производството по тези искове.

СРС е приел, че и двете страни са заявили, че заповед за уволнение не е връчена, респективно получена, поради което е прекратил производството по исковете поради липса на...