Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Ч., против решение № 7571 от 03.12.2015г., постановено по адм. дело № 4692/2015г. по описа на от Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2212-1404204-091-01/30.01.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с Решение № 536/09.04.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д “ОДОП“/ С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и да се присъдят разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП” С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представилтел юрк. Н., оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р-2212-1404204-091-01/30.01.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с Решение № 536/09.04.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д “ОДОП“/ С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 569.33 лв. за данъчни периоди м. 02.2012г., м. 05.2012г.; м. 08.2012г., м. 01 2013г. и м. 03.2013г. по...