Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.)(ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение №709/12.04.2016 г. по адм. д. № 3306 по описа за 2015 г. на Административен съд - [населено място].

С касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. се обжалва решението в частта, с която е отменен РА относно начислен ДДС за данъчен период м. 09.2011г. за сумата над 10 572, 00 лв. до пълния размер на задължението от 21 108, 00 лв. и за определените законни лихви над 4 057, 28 лв. до пълния им размер от 8 100, 75 лв.

С касационна жалба на П. И. С., се обжалва решението в отхвърлителната част досежно начислен ДДС за данъчен период м. 09.2011г. и се излагат доводи относно датата на плащане на сума в размер на 50 000 лв., представляваща цена по предварителен договор, относими към възражението му, че не дължи ДДС, поради това, че не е достигнал облагаемия оборот към м. 09.2011 г.

В останалите части, решението не се оспорва и е влязло в сила.

И в двете касационни жалби се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в съответната обжалвана част, иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Като ответник по касационната жалба на П. И. С. - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Като ответник по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. - П. И. С., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и оспорва адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. и за неоснователност на касационната жалба на П. И. С..

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба на ДД“ОДОП“ е неоснователна, а касационната жалба на С. е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001614001677-091-001 от 17.07.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001615158963-003-001 от 10.09.2015г., издадени от орган по приходите в ТД-П. на НАП, потвърдени с Решение №916 от 03.12.2015г. на директора на Д”ОДОП”- П., при ЦУ на НАП, с който на П. И. С. е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 36 924, 92 лв. и законни лихви в общ размер от 16 461, 39 лв.

С решението е отменен частично РА, като предмет на инстанционен контрол и по двете касационни жалби е единствено установеното задължение по ЗДДС, касаещо д. п. месец 09.2011 г., което задължение е частично отменено за сумата над 10 572, 00 лв. до пълния размер на задължението от 21 108, 00 лв. и за определените законни лихви над 4 057, 28 лв. до пълния им размер от 8 100, 75 лв. Ревизионното производство по отношение ревизираното лице е по реда на чл. 122 ДОПК, поради установени констатации от ревизиращите органи, че същият като физическо лице е осъществил строителство на жилищна сграда и продажби на обекти от същата сграда – апартаменти въз основа на придобито по дарение право на строеж върху идеална част от УПИ в [населено място]. Направен е извод, че извършва дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), която е обвързана със задължения, неизпълнени от лицето. Лицето С. няма заведена счетоводна отчетност, не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2007-2012 година, не е регистриран по ЗДДС към момента на извършване на ревизията и не е отчитал извършените от него сделки. Налице са предпоставките по чл. 122, ал. 1, ДОПК: т. 1 – не е подадена декларация и т. 4-липсва или не е представена счетоводна отчетност по ЗСч и липсват документи за установяване на данъчната основа, която е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Спорът се свежда до основанията за определяне на задължение по ЗДДС по процесните сделки, поради недостигнат облагаем оборот в размер на 50 000 лв. към м. 09.2011 г., както и за коригиране на данъчната основа за облагане по ЗДДС като не е призната сумата по нотариалните актове, а същата е завишена с пазарната цена, както е определена от назначена в хода на административното производство експертиза.

Спорът касае извършените продажби на обекти от построената сграда по три броя нотариални актове с купувач [фирма], несвързано лице с продавача, които са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.

В хода на ревизионното производство за продажна цена на недвижимите имоти е приета пазарната цена (без ДДС), определена от експерта И. Г. по назначена в ревизията експертиза в общ размер от 105 540 лв. (44 650 лв. + 36 330 лв. + 24 560 лв.), върху която пазарна цена е начислен ДДС в размер от 21 108 лв.

С решението, съдът е отменил РА – ДДС за д. п. месец 09.2011г. над 10 572 лв. до пълния размер на задължението от 21 108 лв. и за определените законни лихви над 4 057, 28 лв. до пълния им размер от 8 100, 75 лв. с мотиви, че оборотът от 50 000 лв. е достигнат към м. 01.2011 г., когато са изплатени суми по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който договор е обявен за окончателен с влязло в сила решение на Окръжен съд-Бургас, приложено по делото. Относно данъчната основа за облагане с ДДС съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС в приложимата към периода законова разпоредба, тъй като продажната цена по нотариалните актове, общо в размер на 45 000 лв. е под себестойността на продадените обекти, при съобразяване етапност на завършване на строителните дейности и относимата цена, определена с експертизата себестойност на продадените. Съдът е приел, че съобразно заключените на експерта, назначен в ревизионното производство и разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, в редакция към 27.09.2011г., следва да се вземе предвид цената на имотите по тяхната себестойност, респективно за начисляване на ДДС следва да се ползва като данъчна основа сумираната себестойност на трите продадени недвижими имота, а именно такава в размер на 52 860 лв. (22 370 лв. + 18 200 лв. + 12 290 лв.).

Решението е неправилно в частта с извод за достигнат оборот от данъчно задълженото лице за регистрация по ЗДДС към процесния д. п. м. 09.2011 г.

Процедурата за регистрация по ЗДДС и предпоставките за това са установени в законовите разпоредби - Част шеста, Глава девета от ЗДДС. Задължение на ДЗЛ е да подаде заявление за регистрация по ДДС при достигнат оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. При достигнат оборот и неизпълнено задължение от страна на ДЗЛ, регистрация може да бъде направена по инициатива на органите по приходите.

В случая относимия период е м. 09.2011 г. и на изследване подлежат предходните 12 месеца. Мотивите на органа по приходите и на съда в потвърдителното решение са, че оборота е достигнат през м. 01.2011 г., когато е прието, че е изплатена сума в размер на 50 000 лв. по предварителен договор за продажба на недвижим имот, обосновани и със съдебно решение, приложено по преписката, с което предварителния договор е обявен за окончателен. Въпреки приетото в посоченото съдебно решение, че сумата по предварилния договор е заплатена на продавача, който е ревизираното лице, в производството по обжалване на процесния РА са събрани доказателства, които установяват, че предварителния договор е сключен през 2006 г. и до 2011 г. задължението за изплащане на продажната цена на имота 50 000 лв. е извършвано поетапно и не изцяло в брой, а с труд и материали от купувачите. В този смисъл са показанията на разпитан свидетел по делото, който е и страна по предварителния договор за продажба на имота. Плащане на сума в размер на 50 000 лв. към м. 01.2011 г. не е налице, за да се приеме, че е налице достигнат облагаем оборот към м. 09.2011 г., за което са установени задължения по ЗДДС за същия период.

При липса на безспорни доказателства за достигнат оборот 50 000 лв. към процесния период м. 09.2011 г., установените задължения по ЗДДС са незаконосъобразни и решението в частта, с която е потвърден РА до размер на 10 572, 00 лв. и лихви - 4 057, 28 лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отмени РА в тази част.

За същия данъчен период задължението за ДДС за размер над 10 572, 00 лв. до пълния размер на задължението от 21 108, 00 лв. и за определените законни лихви над 4 057, 28 лв. до пълния им размер от 8 100, 75 лв. е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но по мотивите изложени в настоящото решение.

С оглед изхода на спора следва да се отмени присъденото с първоинстанционното решение юрисконсултско възнаграждение на Д"ОДОП"-П. в размер над 830 лв. и на касатора С. да се присъдят разноски, съобразно уважената част от жалбата, но в размер на 2010 лв. общо за двете инстанции, при основателност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, изразено в постъпилата по делото писмена защита от процесуален представител на ДД"ОДОП"-П..

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №709/12.04.2016 г. по адм. д. № 3306 по описа за 2015 г. на Административен съд - [населено място] в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. И. С. срещу Ревизионен акт № Р-16001614001677-091-001 от 17.07.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001615158963-003-001 от 10.09.2015г., издадени от орган по приходите в ТД-П. на НАП, потвърдени с Решение №916 от 03.12.2015г. на директора на Д”ОДОП”- П., за установен ДДС за д. д. м. 09.2011 г. в размер на 10 572, 00 лв. и лихви - 4 057, 28 лв. и съдържащото се определение за присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 830 лв. и В. Т. П.:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001614001677-091-001 от 17.07.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001615158963-003-001 от 10.09.2015г., издадени от орган по приходите в ТД-П. на НАП, потвърдени с Решение №916 от 03.12.2015г. на директора на Д”ОДОП”- П., за установен на П. И. С. ДДС за д. д. м. 09.2011 г. в размер на 10 572, 00 лв. и лихви - 4 057, 28 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. да заплати на П. И. С. от [населено място] разноски в размер на 2010/две хиляди и десет/ лева.

Решението е окончателно.