Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" [населено място] против Решение №47 от 12.01.2016г., постановено по адм. дело № 1812/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-03000814000597-091-001/13.03.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 208/29.05.2015 г. на директор на Дирекция " ОДОП" - [населено място], с който на И. Г. П., действащ като [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. В., [улица], са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. в размер на 91 300, 63лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер на 28 523, 71лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилогане за случая на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО при установеното задължение за лихви поради закъсняло внасяне на публични задължения на ревизирания търговец в размер на 15, 15лв. към 31.12.2011г. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на режшението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2...