Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директор на ТП на НОИ [населено място] против решение № 69 от 31.03.2016г. на Административен съд [населено място] по адм. дело № 23/2016г. С него се отменя по жалба на Н. П. Д. с адрес [населено място], [община] решение № 1040-23-2/13.01.2016г. на директор на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/26.10.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Стара З. в частта за началната дата на отпускане на пенсията по чл. 90а, ал. КСО и спирането й на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО и върнато делото като преписка на органа за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Ответницата, Н. П. Д. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключене за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:

Производството пред административен съд е започнало по жалба на Н. Ц. Д. срещу цитираното решение. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че жалбоподателката получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от Закон за пенсиите отм. , считано от 11.10.1999г. пожизнено. С разпореждане от 01.07-2015г. размерът е определен на 166.06. лева. С решение та ТЕЛК от 21.07.2015г. по молба от 04.04.2014г. на Н. Д. е определена 80%трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 04.03.2014г,. като решението е влязло в сила на 05.08.2015г. Установено е също така, че на 28.09.2015г. Н. Д. подава заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО каквато е отпусната с обжалваното разпореждане от 26.10.2015г. Със същото разпореждане отпуснатата социална пенсия е спряна на основания чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. При установеното от фактическа страна и анализ на разпоредбите на чл. 73, ал. 1 КСО, чл. 90а КСО и чл. 94 КСО съдът е приел, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако документите са подадени в шестмесечен срок от тази дата. В случая отпускането на пенсия е опосредствано от решение на ТЕЛК с което се установява В. и началната му дата и срока следва да се счита спазен, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК. Съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил чл. 94 КСО като настоящият случай е специфичен и датата на заявлението до ТЕЛК и датата на инвалидността съвпадат - 04.03.2015г. поради което пенсията следва да се отпусне, считано от датата на инваидността 04.03.2015г.

При анализ на разпоредбите на чл. 95, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 101, ал., 1 т. 4а КСО и §22т от ДВ бр. 107 от 2014г. в сила от 01.01.2015г. е прието, че заедно с пенсията за осигурителен стаж и възраст може да се получава и социална пенсия за инвалидност в размер на 25 на сто.

При тези изводи от фактическа и правна страна е постановено решението.

Решението е правилно като краен резултат в частта относно началния момент на отпускане на пенсията и неправилно в частта относно спирането на социалната пенсия за инвалидност.

В случая е установено, че датата на инвалидността е 04.03.2014г., заявлението до ТЕЛК е подадено един месец по късно на 04.04.2014г., решението на ТЕЛК е влязло в сила на 05.08.2015г. и заявлението за отпускане на социална пенсия е в 6 месечен срок от влизането му в сила, като е пропуснат едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 94 КСО и е извел верни правни изводи, че разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 не са в кумулативна връзка. Тези разпоредби следва да се прилагат комбинирано тъй като не обхващат адекватно всички хипотези при установяването на фактите от значение за възникване на правото на пенсия, упражняването на това право и сроковете в които това право следва да бъде упражнено и от кой момент текат тези срокове, като се има предвид че юридическите факти свързани с увреждането на здравето се установяват от органи на медицинската експертиза, производствата по които понякога се забавят и сроковете предвидени в закона, не могат да бъдат спазени по обективни за заявителите причини. Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. От тази дата правото съществува, но може и да не бъде упражнено от инвалидизираното лице. Упражняването му се извършва с подаване на заявление до медицинската експертиза - в случая ТЕЛК, която ще определи има ли вид и степен на увреждане, в какъв процент е и от коя дата е настъпило това състояние. Ескспертизата може да бъде извършена в много по късен момент от подаването на заявлението, поради което разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО охранява правото да бъде получена пенсия за инвалидност, считано от датата на упражняването му /заявлението до ТЕЛК/, ако заявлението пред ТП на НОИ е подадено в месечен срок от влизане на решението на ТЕЛК в сила. Ако този срок бъде пропуснат чл. 94, ал. 3 КСО нищо не разпорежда. От друга страна е налице и обща уредба за пенсиите по чл. 94, ал. 1 КСО, която предвижда отпускане на пенсия, считано от датата на придобиване на правото, ако е подадено заявлението до ТП на НОИ в шестмесечен срок от придобиване на правото. Приложена тази обща разпоредба към пенсиите за инвалидност следва, че ако е пропуснат едномесечнинят срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но е спазен шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, то пенсията за инвалидост следва да се отпусне, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК на която дата е придобито правото. Ако и срокът по чл. 94, ал. 1 КСО е пропуснат, то следва пенсията за инвлаидност да се отпусне, считано от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ.

Пълно покриване на периода на инвалидност със социална пенсия ще има тогава когато на датата на инвалидността се подаде и заявление до ТЕЛК и след това в месечен срок от влизането му в сила бъде подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност в ТП на НОИ.

В настоящият случай съдът неправилно е приел, че има съвпадане на датата на инвалидизиране с датата на подаване на зявлението до ТП на НОИ. Датата на инвалидизиране е 04.03.2014г., а датата на подаване на заявление до ТЕЛК е 04.04.204г. От тази дата следва да се отпусне социалната пенсия за инвалидност, ако заявлението до ТП на НОИ е подадено в месечен срок от влизането му в сила. По делото обаче е безспорно, че решението на ТЕЛК е влязло в сила на 05.08.2015г. и заявлението до ТП на НОИ е подадено на 29.09.2014г. извън месечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но в 6 месечния по чл. 94, ал. 1 КСО. Или, правото е придобито с влизане в сила на решението на ТЕЛК - 05.08.2015г. и от тази дата следва да бъде отпусната социалната пенсия за инвалидност, а не както неправилно приема административния орган от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ 29.09.2015г.

В тази част решението е правилно като краен резултат с корекцията на мотивите, че началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност следва да се счита датата на влизане в сила на решението на ТЕЛК - 05.08.2015г. а не друга по ранна дата.

В часта относно получаването на социалната пенсия за инвалидност с друга пенсия съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено в тази част.

Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО предвижда, че пенсия се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 КСО. В чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО е предвидено, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия отпусната в друга държава.

Разпоредбата е категорична и в хипотезата и се намират всички заявления за отпускане на пенсии по които следва да бъдат издадени разпореждания и има издадени такива, но не се влезли в сила поради обжалването им. Възможностите по отменени разпоредби, действието на които продължава занапред за определен срок, каквато е и разпоредбата на § 22т ПЗР КСО ДВ бр. 107 в сила от 01.2015г. се отнасят до вече влезли в сила разпореждания за отпускане на пенсии, но се явяват вече като отпаднало основание за издаване на нови разпореждания за отпускане на пенсии, поради което забраната в чл. 101, ал. 1, т. 4а има приложение в настоящия случай.

Предвид изложеното решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон. След отмяната му на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение следва да постанови ново решение в тази част с която отхвърли жалбата като неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 69 от 31.03.2016г. на Административен съд [населено място] по адм. дело № 23/2016г. в частта относно спиране на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО на социалната пенсия за инвалидност, отпусната с разпореждане № [ЕГН]/26.10.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Стара З., потвърдено в тази част с решение №1040-23-2/13.01.2016г. на директор на ТП на НОИ Стара З. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. П. Д. срещу решение №№1040-23-2/13.01.2016г. на директор на ТП на НОИ Стара З. в частта, потвърждаваща разпореждане №[ЕГН]/26.10.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Стара З., с което на основание чл. 95, ал. 1 т. 4 КСО е спряно изплащането на отпуснатата социална пенсия за инвалидност.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част като за мотиви се считат мотивите на настоящето решение. РЕЖШЕНИЕТО е окончателно.