Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 936/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02000215002706-091-001/03.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 12/18.01.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по ЗДДС, вследствие непризнаване правото на данъчен кредит в общ размер от 13 266, 68 лв. и лихви – 806, 76 лв. за данъчни периоди на месеците февруари и март 2015 г. по доставки от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Нарушаването на материалния закон касатора обосновава с неправилно прилагане на правните норми към установените факти, а необосноваността в несъответствието на фактическите изводи на съда на установеното от събрания по делото доказателствен материал. Изложението в касационната жалба, макар последната да е насочена срещу съдебното решение представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт. Оплаква, се че не е следвало съдът да приема, че правилно облагането на дружеството е извършено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК (обстоятелствата, които са основание за такова облагане са в чл. 122, ал. 1 ДОПК). Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените разноски за двете касационни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Е..

Ответникът по касационната жалба директорът...