Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 2573/03.12.2015г., постановено по адм. дело № 996/2015г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03-1400491-091-02/18.09.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 797/27.02.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В., в частта, с която е установен и начислен корпоративен данък за 2010г. по ЗКПО в размер на 245 920, 65 лева и лихви за просрочие от 87 427, 42 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е доказана продажбата на собствените му акции, поради което било налице основание за отписване на финансовия му актив, а като приел материална законосъобразност на РА, в частта на установеното задължение за корпоративен данък и лихви в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството с неправилно осчетоводени разходи от продажбата на този финансов актив, първоинстанционния съд постановил неправилно решение. Иска да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което да бъде отменен РА, в обжалваната му част.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП )– В., чрез юрк. В., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение, както и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 863, 48 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03-1400491-091-02/18.09.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 797/27.02.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В., в частта, с която е установен и начислен корпоративен данък за 2010г. по ЗКПО в размер на 245 920, 65 лева и лихви за просрочие от 87 427, 42 лева, вследствие на прилагане на чл. 77 ЗКПО - разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и преобразуване на финансовия резултат в увеличение със сумата от 3 914 209, 39 лева.

С обжалваното в настоящото производство решение, АС - Варна е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА, в обжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 5 863, 48 лева.

За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Варна е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), въз основа на които приел, че по делото не се установява [фирма] да е продало към края на 2010г. притежаваните от него акции на [фирма] на "Х. Кънсалтънси /О./ Л.". Обявените актове по партидата на [фирма] към 3.04.2011г. сочили, че [фирма] е продължило да бъде 100% собственик на капитала на [фирма] и да управлява неговата дейност, чрез участие в Общо събрание и вземане на решения по основни въпроси от неговата компетентност. При тези факти, АС – Варна приел, че законосъобразно органа по приходите са приели, че [фирма], като компания - майка не е загубил контрол върху дъщерното предприятие, при което да са налице условията на § 34 от М. 27, респективно на § 20 от М. 39 за отписване на финансовия актив в неговата цялост. Като е сторил това и е отчел сумата 3 914 209, 39 лева - разлика между балансовата стойност на продадени акции и договорено възнаграждение като разход, [фирма] допуснал нарушение на счетоводното законодателство. Посочената сума следвало да се третира като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, с оглед на което законосъобразно органът по приходите извършил с нея увеличение на финансовия резултат за 2010 г. за данъчни цели на основание чл. 77 ЗКПО и определил корпоративен данък за 2010г. в размер на 245 920, 65 лева и лихви за просрочие от 87 427, 42 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото не е имало спор, че през 2010г., ревизираното лице [фирма] е осчетоводило финансов разход от 3 914 209, 39 лева от продажба на акции, съгласно договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010г., сключен между ревизираното лице, като продавач и „Х. Консултанси Л. – Н., като купувач. Не е било спорно, че осчетоводения разход представлява разлика между балансовата стойност на 8 400 000 акции, представляващи 100 % от капитала на [фирма] (8 440 000 лева) и договореното възнаграждение от 4 526 000 лева по договор за продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010г., завишена с 209, 39 лева, поради допусната техническа грешка при отчитане на разхода. Също така не е било спорно, че [фирма], ревизираното лице [фирма] и „Х. Консултанси Л. – Н. са свързани лица, както и че ревизираното лице е упражнило правото си на обратно изкупуване на акциите на [фирма] на 15.05.2011г., а между страните по договора от 20.12.2010г. не е извършено разплащане, нито преди, нито след упражняване на правото за обратно изкупуване на акциите.

Спорни по делото са били въпросите относно наличието на основание за отписване на финансовия актив и отчитане на сумата от 3 914 209, 39 лева, представляваща разлика между балансовата стойност на акциите на [фирма] и договореното възнаграждение по Договор за продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010 г., като разход от загуба на финансов актив за 2010г.

Правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че по делото не се установява релевантния за отписване на актива факт – продажба на притежаваните от [фирма] акции на [фирма] на кипърското дружество "Х. Кънсалтънси /О./ Л." - Н..

Правилно съдът е приел, че с представеният договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване от 20.12.2010г., ревизираното лице единствено се е задължило да прехвърли в полза на купувача акциите на [фирма], представляващи 100% от капитала му, тъй като регламентацията на отношенията в договора буквално е: "продавачът ще продаде на купувача, а купувачът ще купи..." С оглед заявената воля на страните по договора, както и с оглед приложимата разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), която регламентира, че прехвърлянето на поименни акции /каквито са процесните според устава на дружеството и останалите документи/ се извършва с джиро, правилно съдът е приел, че коментираният договор не доказва продажба на процесните акции и няма прехвърлитен /конститутивен/ ефект.

Правилно съдът е приел, че не може да служи като доказателство за продажба на процесните акции и съставения протокол - финансови активи № [ЕГН]/23.12.2010г. с издател [фирма] и получател "Х. Консултанси Л., тъй като освен, че не е спазена формата за продажба на акции и не е подписан от купувача.

Правилно съдът е приел, че по делото не са представени джира за прехвърляне на акциите, които единствено представляват валидна форма за тяхната продажба.

Правилно съдът е приел, че не може да служи като доказателство за продажба на акциите и представената от ревизираното лице Книга на акционерите на [фирма], във варианта, в който е отразено джиросването на акциите в полза на новия собственик, тъй като при представяне на тази книга в няколко варианта и при оспорването и от ответната страна с твърдение, че вярната книга е обявената в търговския регистър по партидата на [фирма], според която към 03.04.2011г., основният капитал на дружеството в размер на 8 440 000 лева, разпределен в 8 440 000 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лева принадлежал в цялост /100%/ на [фирма], верността на книгата на акционерите, на която се позовава ревизираното лице не е потвърдена с останалите събрани по делото доказателства. Обосновано в тази насока, съдът приема, че при конкуренция между представено в ревизионното производство едва през 2014 г., респективно в с. з. копие на Книгата на акционерите и обявената още през 2011 г. такава в търговския регистър, следва да се даде вяра на втората. Този извод е съобразен и с нормата на чл. 10 ЗТР - "Доверие в търговския регистър", съгласно ал. 1 от която трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, така и на обявяването, дори и ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт не съществува, поради което правилно съдът е кредитирал именно обявената в търговския регистър Книга на акционерите на [фирма] към 03.04.2011г., видно от която собственик на акциите е изцяло ревизираното лице. Този извод се подкрепя и от останалите обявени в търговския регистър актове - покана до едноличния собственик на капитала за Общо събрание на 3.04.2011 г. на [фирма] - [фирма], списък на акционерите, присъствали на проведеното на същата дата Общо събрание на дружеството - [фирма], протоколното решение на едноличния собственик на капитала /решение на общото събрание/ на "Д. солар" - взето именно от [фирма] като едноличен собственик на капитала по въпроси, свързани с управлението на дружеството и освобождаване и избор на нов член на управителния му орган - СД. В този смисъл е и отразяването от ревизираното лице като собственик на 100% от акциите на [фирма] във финансовия му отчет към края 2010 г., заверен от регистриран одитор, който факт е потвърден и със заключение по назначена експертиза.

С оглед изложеното, правилно АС – В. е приел, че представените доказателства от ревизираното лице не установяват продажба на притежаваните от него акции на [фирма] на кипърското дружество, а напротив от обявените актове в търговския регистър, единият от които изхожда от самия него и носи подписа на неговия представителен орган се установява липса на извършено такова отчуждаване. По тези съображения, доводите на касатора, че е доказана продажба на акции, като основание за отписване на финансовия акт е неоснователен.

При тези факти, правилно АС – В. приел, че [фирма], като компания - майка не е загубил контрол върху дъщерното предприятие, при което да са налице условията на § 34 от М. 27, респективно на § 20 от М. 39 за отписване на финансовия актив в неговата цялост. Като е сторил това и е отчел сумата 3 914 209, 39 лева - разлика между балансовата стойност на продадени акции и договорено възнаграждение като разход, [фирма] е допуснало нарушение на счетоводното законодателство, с оглед на което законосъобразно органът по приходите извършил с нея увеличение на финансовия резултат за 2010 г. за данъчни цели на основание чл. 77 ЗКПО и определил корпоративен данък за 2010г. в размер на 245 920, 65 лева и лихви за просрочие от 87 427, 42 лева.

С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесния РА, АС - Варна е постановил правилно решение.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на директора на Дирекция "ОДОП" - В. за присъждане на разноски и за касационното производство. Настоящата инстанция като съобрази, че ответника по касация е депозирал само писмено становище – отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт, без да е осъществено процесуално представителство, счита, че следва да се присъдят разноски на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от минималния размер за адвокатско възнаграждение или това е сумата от 4 397 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, О. отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2573/03.12.2015г., постановено по адм. дело № 996/2015г. по описа на Административен съд – Варна .

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 397 (четири хиляди триста деветдесет и седем) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.