Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. Р, гражданин на А., подадена чрез адв. Г. Д., срещу Решение № 8201 от 28.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10450/2015 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът – Заместник председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (Д.) не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на Р. Р, гражданин на А., срещу Решение № 7448 от 10.09.2015 г. на зам.-председателя на Д. при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона.

Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б и е установил, че спрямо търсещия закрила не е извършено преследване, включително и на религиозна основа, което по своето съдържание и интензитет да е основание да събуди основателен страх в заявителя за опасност за живота му. От представената бежанска история на чужденеца също не се установява по отношение на него да е налице преследване по смисъла на ЗУБ. Сред изложените причини да избяга от А. се заявява инцидент, при който е отвлечен и държан против волята си от неизвестни лица. След този случай цялото семейство заминало за И., където търсещият закрила останал 18 години без да има проблеми с иранските власти. Дори и към онзи момент - през 1997 г.- 1998 г. да е съществувала реална опасност за живота и свободата на чужденеца, то през 2013 г. същата е отшумяла, видно от разказа му, че след завръщането му в [населено място] е прекарал 6-7 месеца без да е имал проблеми и е напуснал родния си град по своя воля, отправяйки се за З. Европа. Кандидатът за статут не сочи конкретна и обоснована причина, поради която не е останал при своите близки в И. и не заявява твърдения, релевантни за приложението на чл. 8 от ЗУБ. От доказателствата по делото и от твърденията на чужденеца не се съдържа информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Във връзка с изложеното съдът е приел искането на жалбоподателя в частта му за предоставяне на бежански статут като неоснователно.

Според съда не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка според него не дава основание да се приеме, че жалбоподателят e бил принуден да напусне А. поради реална опасност от тежки посегателства. Лицето не е било принудено да напусне А., поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, като не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според съда няма данни, че срещу лицето са били предприети действия, пораждащи опасност от изтезание или нечовешко и унизително отнасяне от държавата или конкретна групировка. Съдът е разгледал обстойно посоченото в глава V, чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., тежките посегателства, които представляват условие за предоставяне на субсидиарна закрила и постановеното от Съда на Е. С решение от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Направил е извод, че в случая тези условия не са налице. Според съда в случая оспорващият не е представил доказателства, а и не твърди, че е бил лично засегнат с оглед специфични за него лични обстоятелства и предвид обстановката в А..

От представените по делото справки № 01-10108 от 01.10.2015 г. и № 01-12714 от 01.12.2015 г. на дирекция "Международна дейност“ на Д. за актуалното положение в А. в съдебното производство пред първоинстанционният съд се установява, че общата обстановка на несигурност в А., не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Съдът е направил извод, че общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОСпри експулсиране до територията й. Според съдът актуалната обща ситуация на насилието в А. не се характеризира с подобна изключителност, като нивото му не е така сериозно, че да причини само по себе си нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОСпри депортиране на чужденеца в страната.

Изхождайки от бежанската му история и актуалните данни от представените справки за актуалната обстановка в А. към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от относимите доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност, както и не е налице и доказателство за такова.

Видно от самите изявления на жалбоподателя причините за напускането на страната на произход са извън приложното поле на ЗУБ. Твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Посочените обстоятелства за инцидент, при който е бил отвлечен и държан против волята си от неизвестни лица преди 18 години не позволяват да се обоснове извод, че спрямо Р. Р са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно е от проведените интервюта с него пред административния орган, че след завръщането си в родното място - [населено място] от И. (където е останал 18 години със семейството си) е живял безпроблемно 6 -7 месеца в него и го е напуснал по свое желание. Налице е и фактът, че кандидатът за статут е могъл да се завърне при своите близки в И.. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен.

Обосновани и в съответстние с доказателствата по делото са изводите на съда, че не са налице и условията за предоставяне на хуманитарна закрила. Липсват сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си, а по икономически причини. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в страната си на произход.

В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в А., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че видно от текста на решението на С. по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на С. и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в А., съдържаща се справки вх. № № 01-10108 от 01.10.2015 г. и вх. № 01-12714 от 01.12.2015 г. на дирекция "Международна дейност“ на Д. е видно, че е налице обща ситуация на несигурност в А., но това не дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация, както правилно е приел първостепенния съд. Сложната ситуация в А. сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Съдът напълно се е съобразил и с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и със задължителното тълкуване на чл. 4, ал. 3, буква „а" от Директива 2011/95/ЕС, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му бежанска история.

В този смисъл, посочените от кандидата основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила.

В тази връзка и при тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи.

По изложените съображения решението на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претендираните разноски от касатора не следва да бъдат уважени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8201 от 28.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10450/2015 г. от Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.