Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (А.) срещу съдебно решение № 65 от 27.04.2016 г. постановено по адм. дело № 73 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – С..
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Сочи, че в жалбата си К. Ч. - Е. не отрича, че не е приложила към молбата си всички необходими документи съгласно чл. 10а, ал. 5, т. 5 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП). Не е приложила частта, която е била залепена на счупеното стъкло, поради което А., Областно пътно управление (О.) – С. няма основание да й издаде безплатен годишен винетен стикер. Съдът немотивирано и без всякаква логика е приел, че въпреки това са били налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на безплатен винетен стикер. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърден отказът за издаване на безплатен винетен стикер. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – К.Т.Ч – Е. оспорва касационната жалба и прави искане решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като самата тя е юрист, но не ползва услугите на колега, за да не товари производството излишно със средства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил отказа на члена на Управителния съвет (УС) на А. инж. Д. А., обективиран в писмо изх. № 94-00-2354 от 19.02.2016 г. по описа на А. – С., с който на К.Т.Ч – Е. е отказано издаване на безплатен годишен винетен стикер. Изпратил е делото като преписка на административния орган за издаване на безплатен годишен винетен стикер по молба вх. № 94-00-31 от 17.02.2016 г. по описа на О. - С., подадена от К.Т.Ч – Е., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 7-дневен срок за издаване на винетния стикер, считано от датата на получаване на преписката. С решението А. е осъдена да заплати на К.Т.Ч – Е. сумата от 10, 00 лв., представляваща разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано въз основа на молба вх. № 94-00-31 от 17.02.2016 г., подадена от К.Т.Ч – Е. до директора на О. – С., с която Чобарска – Е. е поискала да й бъде издаден дубликат на годишен винетен стикер на лек автомобил „Фиат П.” с рег. [рег. номер на МПС], Към молбата са били приложени свидетелство за регистрация на МПС част І - №[ЕИК] от 26.06.2007 г. на МВР, в което като собственик на лек автомобил „Фиат П.” с рег. [рег. номер на МПС] е вписана Чобарска – Е.; удостоверение рег. № 273000-534 от 05.02.2016 г. по описа на РУ на МВР – Х. при ОД на МВР - П., видно от което на 03.02.2016 г. Чобарска – Е. е пострадала от престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като неизвестен извършител е отнел от владението й винетен стикер за 2016 г. от автомобил „Фиат П.” с рег. [рег. номер на МПС] чрез взломяване на предно обзорно стъкло и по случая е образувано досъдебно производство № 273 ЗМ – 17 / 2016 г. по описа на РУ на МВР – Х.; втората част на годишния винетен стикер за 2016 г. и фискален бон за закупуването на винетния стикер за лекия автомобил, издаден на 29.01.2016 г. С писмо изх. № 94-00-2354 от 19.02.2016 г. по описа на А., членът на УС на А. инж. Д. А. е отказал издаването на поискания безплатен годишен винетен стикер. В отказа са цитирани разпоредбите на чл. 10а, ал. 5, т. 3 и т. 5 от ЗП, след което е посочено, че без приложени всички необходими документи, както и в случаите, различни от регламентираните в чл. 10а, ал. 5, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗП, на молителката не може да бъде издаден безплатен годишен винетен стикер.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но е немотивиран и е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Посочил е, че в акта не са изложени конкретни мотиви, въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не може да бъде издаден безплатен годишен винетен стикер. Изложил е, че формалното посочване, че без приложени всички необходими документи, както и в случаите, различни от регламентираните в чл. 10а, ал. 5, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗП, не може да бъде издаден безплатен годишен винетен стикер, не се вмества в изискуемото от закона фактическо основание за издаването на акта. В него не е посочено кои от предвидените от закона документи не са представени, а евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираните в акта разпоредби, доколкото в същите се съдържа изброяване на всички необходими документи за издаване на такъв стикер. Наред с това мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка. След анализ на разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗП и приетите по делото доказателства, съдът е установил, че Чобарска – Е. е приложила към заявлението си всички изискуеми съгласно разпоредбата документи. Поради това е достигнал до извод, че са били налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на безплатен годишен винетен стикер по отношение на заявителката. Посочил е, че същата е в обективна невъзможност да представи към заявлението си частта от винетния стикер, която е била залепена на предното стъкло и която е била открадната, поради което в случая е приложимо правилото на чл. 10а, ал. 5, т. 5, предл. последно от ЗП, съгласно което при кражба на предното стъкло не се изисква представянето на първата част на винетния стикер. Решението е правилно.
Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието от съда, че в оспорения административен акт не са посочени конкретните фактически основания за издаването му. Противно на изложеното в касационната жалба изброяването в акта на всички изискуеми съгласно чл. 10а, ал. 5, т. 5 от ЗП документи за издаване на безплатен годишен винетен стикер, както и формалното посочване, че без представянето им и в случаите различни от тези регламентирани в чл. 10а, ал. 5, т. 3, 4 и 5 от ЗП такъв не може да бъде издаден, не може валидно да го мотивира. Съдът не може вместо органа да подвежда по своя преценка установените по делото факти към възможните фактически и правни основания за отказ. Посочването на конкретните факти обусловили направения отказ е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за неговата законосъобразност. Липсата им препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това би значело да замести волята на органа, с каквото правомощие не той разполага. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, както правилно е прието от първоинстанционния съд.
Правилен е и изводът на съда, че от приетите по делото доказателства се установява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на безплатен годишен винетен стикер на Чобарска – Е.. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения за немотвираност на този извод, предвид липсата на приложена към заявлението първа част на винетния стикер. От представеното по делото удостоверение рег. № 273000-534 от 05.02.2016 г. по описа на РУ на МВР – Х. при ОД на МВР - П. се установява, че на 03.02.2016 г. е извършено взломяване на предно обзорно стъкло на притежавания от Чобарска – Е. автомобил - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като притежаваният от нея винетен стикер за 2016 г. е отнет от владението. Ето защо е първоинстанционният съд правилно е приел, че за случая е приложима разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 5, предл. последно, съгласно което при кражба на предното стъкло не се изисква представянето на първата част на винетния стикер.
Предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че АС – Сливен е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора заявеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски се явява основателно, но предвид липсата на доказателства за направени такива в касационното производство, разноски не следва да му бъдат присъждани. Обстоятелството, че същият упражнява професията адвокат не води до различни правни изводи. Липсва правно основание, въз основа на което на същия да е дължимо адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на доказателства за направени разходи за заплащането на такова.
Останалите направени в отговора на касационната жалба искания са извън предмета на спора, който касае единствено законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение и не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 65 от 27.04.2016 г. постановено по адм. дело № 73 по описа за 2016 г. на Административен съд – Сливен. Решението е окончателно.