О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5028

гр. София, 05.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 3595/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от директора на ТД на КОНПИ-Варна, против определение № 461/ 25.07.2024г., постановено по в. ч.гр. д.№ 333/2024г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 260017/03.06.2024г. по гр. д. № 242/2018г. на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 260047/15.11.2023г. по гр. д. № 242/2018г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Комисията е осъдена да плати на В. С. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8 000 лева, чрез отмяна на същите.

В частната касационна жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че касационен контрол следва да бъде допуснат, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Следва ли да се заплащат съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството поради направен отказ от иска, когато отказът е породен от факти, настъпили след предявяването му и ищецът се е отказал от иска веднага; не следва ли в този случай отговорността за разноските да се понесе от ответника, ако той с поведението си е станал причина за предявяването на иска. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 300/20.04.2014г. по ч. гр. д. №245/2012г. на ІV ГО, определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д.№ 275/2010г. на ІV ГО и определение № 277/14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на І ГО. Според частния касатор са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: 2. Допустимо ли е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която чл.78, ал.5 ГПК препраща, да ограничи съда в установяване на причинно-следствената връзка на уговореното адв. в.ие с фактическата и правна сложност на делото. По този въпрос се поддържа противоречие с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, с ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с определение № 3748/25.07.2024г. по ч. гр. д.№ 1381/2024г. на ІV ГО и определение № 3700/23.07.2024г. по ч. гр. д.№ 1681/2024г.

Ответницата в производството – В. С. К., не взема становище.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадена е от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При преценката относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV ГО съобрази следното:

Производството по гр. дело № 242/2018г. по описа на Силистренския окръжен съд е било образувано по подадено от КОНПИ мотивирано искане за отнемане от В. С. К. на описаното в исковата молба имущество на обща стойност 255 454,62 лева. Ответницата, чрез упълномощения си адвокат, е представила писмен отговор на исковата молба и е направила доказателствени искания. С договор за правна защита и съдействие от 29.08.2018г. К. е договорила и платила адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по предявените искове в размер 10 000 лева. С протоколно определение от 07.11.2023г. първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото поради заявен от КОНПИ частичен отказ (направен с молба от 27.10.2023г.) от исковете за отнемане на парични суми на обща стойност 182 354,63 лева. С определение № 260047/15.11.2023г. ОС-Силистра е осъдил Комисията, на основание чл.78, ал.4 ГПК, да плати на ответницата за прекратената част съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 8 000 лева. В производство по реда на чл. 248 ГПК съставът на ОС-Силистра е оставил без уважение молбата на комисията за отмяна на определението от 15.11.2023г. и присъждане, на основание чл. 156, ал.6 ЗОНПИ, в тежест на ответницата на разноските по делото.

Сезиран с частна жалба от Комисията, съставът на Варненския апелативен съд е намерил за неоснователни доводите на Комисията за приложимост на разпоредбата на чл. 156, ал.6 КОНПИ. Изложил е съображения, че поведението на ответника при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно решение. Съобразил е, че според представения по делото договор за правна защита и съдействие ответницата е договорила с упълномощения адвокат и е платила адвокатско възнаграждение в размер 10 000 лева. Отчел е задължителния характер на тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. В случая при отчитането на посочените критерии съдът е счел, че платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като материалният интерес в прекратената част е 182 354,63 лева; видът на делото е по реда на ЗОНПИ и е със значителна фактическа и правна сложност, петгодишна е продължителността му до частичното прекратяване. Съдът е взел предвид и участието на адв. Н. в три съдебни заседания до това по прекратяването, в които той активно е участвал и обема на извършената от него работа, включително и подаването на отговор на исковата молба, което действие е определящо за организирането на защитата на страната. Предвид това, въззивният съд е намерил молбата по чл. 248 ГПК на Комисията за неоснователна и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.

Съставът на ВКС намира, че при тези мотиви на въззивната инстанция, атакуваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.

Първият поставен от Комисията въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но същият не е разрешен в противоречие със съдебна практика на ВКС, включително цитираната от частния касатор. Според тази съдебна практика при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от ищеца, а от ответника, погасяващи заявеното за защита спорно право, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Трайно и непротиворечиво се приема в съдебната практика също, че когато ищецът се е отказал от иска поради прието в хода на производството Тълкувателно решение, той е длъжен да възстанови разноските на ответника. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика. Въззивният съд е установил, че частичният отказ на Комисията от предявените искове е предприет след постановяването на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, с което е била уеднаквена практиката на съдилищата по прилагането на закона, което обстоятелство не може да се приеме, че има връзка с поведението на ответницата и зависи от волята й, поради което същата има право на разноски при частичното прекратяване на делото.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втория въпрос, който е хипотетичен и некоректно поставен, поради което не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика, обективирана в цитираните от жалбоподателя съдебни актове на ВКС. Според тази практика при направено искане по чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът във всеки конкретен случай следва да извърши преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение са вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Ако в резултат на извършената преценка се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на процесуални права (установи се, че трудът на адвоката е бил съществено надценен), съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК. Тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна наличието на съдебна практика, която не се нуждае от актуализация или промяна, е пречка за прилагането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който освен това, частният касатор не е обосновал, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, атакуваното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 461/25.07.2024г., постановено по в. ч.гр. д.№ 333/2024г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: