Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. П. К. и Д. Г. Д. против разпореждане от 04.12.2009г. по гр. д. № 431/2009г. на Окръжен съд – Д., с което е върната касационната жалба, подадена от същите против постановеното възивно решение.

Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, защото касационната жалба е върната въпреки, че са представили изложение по чл. 284, ал. 3 от ГПК, към което са приложили и съдебна практика, касаеща аналогични случаи, разрешени по различен начин от ВКС.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна..

За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че касационната жалба е нередовна, защото не са уточнени касационни основания по чл. 281 от ГПК, в представеното изложение не е ясно кой е основния материално правен въпрос, разрешен противоречиво от въззивния съд в сравнение с представената практика на ВКС.

Определението е неправилно.

С върнатата касационна жалба е обжалвано възивно решение, с което е оставено в сила решението на РС, с което е отхвърлен иск за делба, предявен от касаторите А. П. К. и Д. Г. Д. против К. Д. К. по отношение на дворно место с площ 2500 кв. м., съставляващо имот 0063 от кв. 3, парцел **** по плана на с. Б. от 2001г., ведно с построената в него къща за живеене, останал в наследство от Д. К. К., починал на 31.01.1975г. Ищците са низходящи на неговия син Г., починал 2001г., а ответника е син на общия наследодател. Третия син Р. Д. К. е починал 2003г. като неженен и без деца. По делото е представено удостоверение от Община К., от което се установява, че процесния имот е деклариран пред данъчната служба през 1998г. на името на тримата братя и те са заплащали данъци за него съобразно квотата си. Въззивният съд е приел, че не се доказва имота да е принадлежал на общия наследодател, тъй като декларирането му не е достатъчно за това, а давност в полза на неговите наследници не се установява.

Във върната касационна жалба, жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, уреждащ придобивната давност, нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на доказателствата, касаещи записването на имота на името на всички наследници и необоснованост. Неправилно възивният съд е приел, че в касационната жалба не са посочени касационни основания по чл. 281 от ГПК.

В изложението към касационната жалба се твърди неправилно процедиране на съда, изразяващо се в нарушение на чл. 179 от ГПК, тъй като не са обсъдени официални документи, касаещи записването на имота на общия наследодател и след това на името на неговите наследници. Твърди се и неправилно приложение на института на придобивната давност, тъй като съдът е приел, че не е доказано владение на общия наследодател от навършване на пълнолетието му – през 1926г. до смъртта му – 1975г., в който период се е прилагал освен чл. 34 от ЗД, след неговата отмяна и чл. 79 от ЗС при безспорни доказателства, че той е живял там.. Касаторите са приложили и съдебна практика – решения на ВКС, в които въззивните решения са отменени поради необсъждане на представените официални документи по отделно и в съвкупност и не излагане на мотиви за придобиване по давност при действието на ЗД и след това при действието на ЗС.

Въззивният съд не може да преценява колко обосновано е изложението на основанията за допускане. Неговата преценка е за това дали е представено изложение на основанията за допускане и дали в него поне формално се излагат такива. В представеното изложение е формулиран, макар и не съвсем точно дефиниран правен въпрос. – Записването в разписната книга и декларирането на имота на общия наследодател, доказано с официален документ от Общината достатъчно доказателство ли е за доказване правото на собственост на общия наследодател по иск за делба. Този въпрос касае приложението на чл. 341, ал. 1 т. 2 от ГПК. Формулиран е и въпроса: общ на всички наследници ли е имот, който е бил владян от общия наследодател до смъртта му 1975г. и е деклариран от всички наследници през 1998г., за който всеки е плащал данъци според наследствената си квота. И по двата въпроса се представя съдебна практика, касаеща необходимостта от преценка на официалните доказателства, касаещи правото на собственост на общия наследодател и придобиването по давност по ЗД и по ЗС.

При така изложеното, въззивният съд неправилно е приел, че касационната жалба е нередовна и я върнал на основание чл. 286 от ГПК с обжалваното разпореждане. То следва да се отмени, като делото се върна за администрирането й.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.12.2009г. по гр. д. № 431/2009г. на Окръжен съд – Д., с което е върната касационната жалба, подадена от А. П. К. и Д. Г. Д. против постановеното възивно решение

Връща делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: